Видях във парка старец със старица,
държащи се любовно за ръце.
Дали все още много се обичат?
Въпросът ежедневието взе...

Дали скандал е нямал помежду им?...
Как са задържали любовта?...
Дали ще съумея само с думи,
две сърца в едно да събера?...

Те сякаш бяха кораби наземни,
които съпровождаха мига.
Сега дори, прекрачвайки предела,
не искаха да си загърбят любовта...

Две сенки от живота немислимо
ще ми се тикат с визия в ума...
Аз зная, че до мен сега те има,
но няма го звънтежа на мига...

Когато стана потреперващ старец,
а ти старица според битието,
ще чакам обичта да ни е мания,
а страстите ни - птици във небето...

Валентин Йорданов 

Щастлива съм, много щастлива!
Щастлива да зная сега,
че тук под небето те има -
мъжът, който беше мечта!

Защото успях да достигна
до твоята светла звезда,
блестяща от мъдрост и сила -
щастлива съм и за това!

Щастлива съм, че ме покани
да вляза във твоя уют
през тежки врати от желание,
а вътре - приятелски скут!

а вътре - неясна надежда,
стремеж и копнежи видях...
Защо позволи ми да гледам?
Не стига ли, детo мечтах?

Сега зная точно какво е
това, дето никога аз
не ще нарека само мое,
не ще пожелая на глас.

Сега вече всичко разбирам -
от хубост най-много боли,
но благодарна съм, че те има -
теб - образ на мойте мечти!

Анита Габровска 

Беше бряг, за който да се хвана.
Беше път, по който да вървя.
Днес си бликаща отляво рана,
с всеки спомен аз кървя...

Беше вечност скрита в кратък миг.
Вече си безсънните ми нощи.
"Обичам те" превърна се във вик,
а аз, глупачката, те чакам още....

Бе постеля, топла, споделена.
Днес - кошмар, разперил се, кръжиш.
Пак съм крехка, малка, наранена..
Казвам ти, че те обичам. Ти мълчиш...

Румяна Борисова 

Аз съм скитникът, който търси вяра, любов и надежда,
аз съм скитникът, който в нощите черни не спи
и в далечни посоки, и в спомени близки се вглежда,
и железния вкус на юзда сменя с дъх на липи.

Аз съм скитникът, който няма дом, нито хляб, ни постеля,
аз съм скитникът, който под звездите запява блажен
или рони сълзи за невинната птица простреляна
и за вашия делник от скука и злоба стъмен.

Аз съм скитникът, който сваля шапка на полското цвете,
аз съм скитникът, който не дължи и петаче до днес
и докато не ме разберете, няма как да ме спрете
да стърча, там където си искам, с ъгломер и отвес...

Ала щом ви се стори съдбата ми с нещо опасна,
не мислете, че аз съм нещастен, че нося беда,
пейте с мен и ще видите колко прекрасно е
да си скитник богат - богат със Свобода.

Димиотър Христов 

И в среброто на моето утре
пак ще има романтика знам!
Пак ще има вълнуващи утрини
и живецът у мен, ще е там.

Ще се влюбвам в красиви момичета,
съчетали и дух, и финес.
В есента, в есента ще обичам
с онзи плам, който нося и днес.

Ще се раждат в душата ми пориви!
Боже мой, ще са дръзки дори!
И в среброто на моето утре,
с днешна сила живот ще гори!

Румен Ченков
 

Вдига рижа глава
сънно слънце зад облаци скришом.
На косена трева
и на ягоди диви мирише.

Без юзда, без ездач
младо конче в полето се носи.
Бяла мълния в здрач
скита тъй по небесни откоси...

А в съня му камшик
като пролетен гръм изсвистява.
Свободата е миг,
свободата сега задължава:

тази златна глава
да е горда до залеза вишнев...
На косена трева
и на ягоди диви мирише.

Нежно вятърът пак
опва бяла юздица от пяна...
Тя навярно е знак
за душата, от волност пияна.

Димитър Милов 

Излющи се позлатата от църквите.
Кубетата увяхнаха. Молитва
в гърлата ни се стече. Беше пръхка.
И лесно се омесваше със житото.

Доснаждахме си вярата. Защото
стомасите на болката я смелиха.
Изчерпа се бедняшката ѝ квота.
Съблякоха си расото неделите,

камбаните останаха без празници.
Тамянът се съсухри без кандило.
Сълзите ни миришат на заразата,
която в дробовете се е впила.

Излющи се позлатата. Молитва
от мрачните кубета е покълнала.
Сладни неокадяваното жито.
Самотното предверие е пълно

единствено с очакване. Просторът
отдавна не светлее от златистото.
На тъмно сме се раждали. А горе,
в най-тъмното, молитвата е чиста!

Ружа Матеева 

Защото нямам друга свобода
освен тъгата с мисли на лиана,
желая те със всички сетива,
със всички сетива от теб желана!

Не знам къде си! Влязъл в моя ум
и проектиран някъде в безкрая
на мислите ми в скитащия друм,
на очните ми нерви - точно в края:)

Не знам къде съм! В стъкления свят
на сенките, разсипани безбрежно.
Завързани в сърцето ми скимтят
неизразими думички за нежност.

И сплели кости, вързали очи,
разчели до секунда самотата
измислят теб с немислими мечти,
без устни те целуват като вятър...

Защото нямам други сетива,
в небесни капки бързам към безкрая.
Но в първата усмивка на света
и в сетната усмивка те желая!

Росица Ангелова
 

Цял живот съм те търсил, Любов,
без посока и път, накъдето
съм отправял спонтанния зов,
с топлината – дошла от сърцето...

А пък ти все у мен си била,
надълбоко стаена – в душата,
всяка трудност със мен извървя,
не потърсила нищо в отплата.

Всеотдайна, в лъжовните дни
ме предпази от всички съблазни
и във радости, и във беди
не остави мечтите ми празни.

Благодарен съм аз, че до днес –
съхранила си в мене момчето,
подарила ми онзи финес
на лазурното синьо в небето.

Остани си завинаги в мен –
тъй жадувана, моя наслада...
До последната нощ или ден,
остани!... И бъди ми награда!

Росен Гъдев 

Вярваш ли на женски чудеса
под небето пролетно и синьо?
Искаш ли за теб да съм лоза -
цял живот да пиеш лудо вино?

Гледай ме в очи и ме пази
от ръце на ветрове крадливи.
Само женски ласки и сълзи
правят мъжките очи щастливи.

Идвай ти при мене всяка нощ
жално до сърцето да те скрия.
Даже ако твоя ден е лош,
с вино и любов ще те опия.

Погледни от лявата страна
на душата ми добра и вярна.
Само силно влюбена жена
може да е твоята винарна.

Романьола Мирославова 

Аз видях и околния свят,
на ръба на живота се борих.
Изостави ме даже и брат...
Непризнат, чудесия ли сторих?

Аз градих за години напред –
и редих светлина за душата.
Сътворих от враждите куплет –
и дарих топлина за сърцата.

Аз обичах момиче, жена –
и червените рози им носих.
Коленичих, разперил крила.
Любовта ли отново изпросих?

Аз живея с човешки мечти –
и се смея с човешки неволи.
Ще изгрея – море от лъчи...
Докога ще играем по роли?

Димитър Драганов 

Измислих те. (Без право на отричане.)
Нарекох те на всички пълнолуния.
Покръстих те в жарава. За обичане.
А ти бе само огън - за погубване.

Не съжалявах. Просто те целувах.
А после ме оплакаха звездите.
Но аз не спирах. Жарко ти танцувах.
И нещо ти нашепваха косите.

Не ги докосна ( само ги отряза).
С усмивката на тъмните палачи.
Те падаха... красиво. Но безгласно.
( и с писък те кълнеше даже здрача)

Не знаеше. Не можеше да знае.
Поиска черните коси... за спомен
От дъжд и пепел тихо те изваях.
Но си останах... дяволски виновна.

Измислих те ( без право на отричане)
Но те измислих... и без шепа вяра.
Не огън. А присъда за обичане.
В която нямах сили... да повярвам.

Ренета Бакалова