Навярно Господ много ме обича –
не ме оставя дълго да тъжа...
Разбрах, че щастието ми прилича.
Прегърнах тази мисъл! Засиях!

Така, сияеща, съм двойно по-летежна,
дори летежът да е на метла...
Горивото е важно и копнежът,
по някаква несбъдната мечта.

И ако трябва, ще променям правилата,
ще качвам с буен устрем всеки връх,
докато стигна онзи връх на планината,
който за всеки е последен и е пръв.

Керанка Иванова 

А бяхме луди, млади, убедени -
на пъпа на Земята сме родени.
Заплитахме се в пъпната си нишка.
С Едит Пиаф не жалехме за нищо.
Под нас Земята беше още плоска,
но вече се въртеше като плоча.
Над стихващите духови оркестри
вилнееше духът на Елвис Пресли.
Растяхме. И Земята се закръгли,
но щръкнаха най-острите ѝ ъгли.
По прави линии вървяхме денем,
Висоцки беше нощният ни гений.
Растяхме - малки мислещи растения...
В нас никнеха и вери, и съмнения.
Растеше с нас светът като след болест.
Растеше и противният ни полюс:
запретнаха ръкавите на ринга
Джон Ленън, Пол Макартни, Джордж и Ринго.
А ние - все на София във скута,
в средата между Лондон и Калкута...
Земята се въртеше ли, въртеше.
Ах, бяхме луди, млади! Бяхме. Беше.
Под нас Земята беше до колене...
Деца, простете, за да сте простени.
Сега е ред на вас да превъртите
Земите, от бащите неоткрити.

Миряна Башева 

По дяволите стръмния живот.

За по напряко карам през небето.
Летя от монолог във монолог.
Отглеждам си торнадо във сърцето.
Отглеждам си и няколко мечти -
едни такива уж недостижими,
за всеки случай им приших криле,
понеже ме е страх, че ще загинат,
защото тук – на Долната земя,
човеците отдавна не мечтаят.
За тях е адски скучна любовта,
когато безусловно я отдаваш.
И честността е скучна, също и смехът,
и вярата в човешкото, в доброто.
По дяволите пътят към върха,
когато щастието е в обратната посока.

Катерина Кайтазова 

Под тежък сив товар крещи земята ни.
Молба пулсира в тръпните ѝ вени.
В стихията на век, наречен "атомен",
от дим не можем дъх да си поемем.

И следваме посоката на дните си,
готови да строим живота бъден.
А само миг безумие неистово
ще му подпише смъртната присъда.

Да спрем навреме - с вик, със стих, със истина,
една безумна страшна фикс идея!
От атомния си товар пречистена,
планетата Земя да оцелее!

Да не броим в безумен страх минутите,
които ни остават да живеем.
Земята в нас познава свойто "утре".
И нека видим своето във нея!

Анжела Господинова 

... Къс беше животът ми и мъчен беше.
Мъчех се да правя другите добри - лош бях за себе си.
Продавах евтино, купувах скъпо.
Радостта като нещо естествено прекъсвах още в началото,
позора изпивах докрай, за да се издигна над него.
Имах разни началници: от прости магаретари
до членове на великия синедрион.
Всички забравяха една проста работа:
че мъдростта на човека е като хляб -
за неколцина стига,
но всички не може да изхрани.
Всеки си има своя мъдрост, но не е Исус.
Обиквах постепенно и просто,
намразвах светкавично - заради някоя дума,
с която някой се саморазголваше случайно.
Прекалено бях сериозен във всичко,
не приемах играта. Грешка.
Много жени ме харесваха, малко от тях
бяха щастливи с мен.
Грешен съм пред тях.
Една четвърт от живота си съчинявах
закъснели отговори,
но не съм писал доноси.
Мисля, че обратното би било по-лошо.
Истината казвах с усмивка,
но на най-големите подлеци
(прости ми, господи, светата деликатност)
не посмях да я кажа: да не обидя човека.
Каква грешка, боже мой, каква грешка!
Две бяха мечтите на живота ми:
да подаря на жената, която ми беше определена,
хубава дреха
и да имам собствено ъгълче.
И двете не се сбъднаха.
И като нямах на какво да се радвам -
радвах се на децата си с простата радост на бедните.
Никого не съм унижавал.
Ненавиждам унижаващите.
Бих ги унищожавал физически.
Много пъти са ме обиждали незаслужено.
Нетърпимо болеше.
Кротък бях, но с тежка ръка,
рядко биех, но лошо.
Здрав бях и силен и никой не ми е съчувствувал.
Тежичко беше.
Не бяха мнозина приятелите ми,
но верни бяха.
Сладостта ми беше в труда.
Проработих живота си.
Труд. Труд. Труд. Каква грешка, боже мой, каква грешка!
Но птицата на съвестта ми е бяла като снежинка -
всичко съм изкупил.
И ако някой ме попита добре ли съм живял,
ще му отвърна с въпрос:
а нима това беше животът?

Андрей Германов 

Така рисува само тишината
със малки стъкълца в ръба на капка.
В зениците ми духа летен вятър.
Дъгата е прошарена и кратка.
Дъждът дойде отчаяно и късно.
Небето нечетливо го просрича.
Аз мога да се връщам и възкръсвам
в ръцете ти, когато те обичам.
Когато се сбогувам и съм малка
тиретата ми стават живи мостове.
А думите са цветни залъгалки
в спасителни въжета на магьосници.
И пропастите стават равни хребети
издигнати с душа на късен изгрев.
А стъпките ми още водят тебе
до нещо непотърсено, но близко.
До нещо непоискано когато
от утрото потече цвят и чудо.
Така рисува само тишината.
Погледай я преди да се сбогувам.

Ангела Пранарова 

За твоята усмивка се държа
като дете за връзка на хвърчило.
И съм забравил в себе си мъжа,
и сплитам ти у мен по детски мило,

венче от светли, греещи слова,
поникнали край дебнещата мина
на болната ми мисъл, за това,
че всъщност, теб те няма, ти замина...

Старее зад стъклото ми денят.
И виждам как подканящо поглежда,
защото скоро го очаква път
и с него ще е моята надежда -

един изпитан, верен куриер,
безплатно мойте думи ти отнася,
преди да се разтвори в мрака чер,
в последните в живота си два часа...

Та кой друг взел би моите неща?
Денят към теб потегля най-накрая
и малко тъжен свивам се в нощта,
макар че колко малко, сам си зная...

Ангел Атанасов 

Домъчня ми за белия лист.
Все се питам дали съм достойна.
Нямам отговор. Имаш ли ти?
Подозирам в сърцето пробойна.

От един океан непознат
ледни струи напират, нахлуват.
Не умирай, измислен мой свят!
С рев водите нелепи бушуват.

Но нали съм все пак оптимист,
друг спасителен пояс не виждам.
С лодка книжна от белия лист
аз към вас със вълните прииждам.

Алина Стоянова 

Беше странен човек,
малко луд, може би,
с овехтяло сетре,
с бледо-сиви очи,
и с усмивка-луна,
с тежки бръчки-бразди,
там до кофа една
и сред локви–звезди
ровещ в нощния страх
с тежки клони-ръце
не намери смеха,
но се смя от сърце!

Камен Илиев 

Различни светове, различни светове -
за вас е трудно да се съберете!
И трябва да изминат векове,
да разцъфти душата като цвете.

Тогаз сърцата наши в този свят
и влюбено, и дружно ще пулсират.
Взаимно ще насищат своя глад,
ще се приемат и ще се разбират.

Александър Геров 

Днес замина...
Как? Защо?
Не я разбрах.
Погледна ме,
усмихна се
и тръгна
със облаче от
нечии сълзи.
... и в стаята
влетяха
пеперуди.

Мария Петрова 

Не се връщай никога по онези места,
забрави оня път, който води нататък.
Не си спомняй адреси, не изпращай писма
и не чакай да се върнат онези приятели.

Не се връщай! Не нагазвай отново в тревите,
не откъсвай отново презрелия залез.
Този път ще горчи. И в очите на птиците
вместо обич ще срещнеш стаена омраза.

Не търси повторение. Няма такова.
Прекалено сме слаби пред безвъзвратното.
Дори тази илюзия, наречена спомен,
ще умре, щом решиш да се върнеш обратно.

Калина Димитрова