Аз всеки ден намирам за какво
да кажа: – Господи, благодаря ти!
За люспицата слънчева любов –
която щедро озарява пътя.

За хляба си – макар да не е бял! –
че сладък ми е – заработен честно.
За странника, пред прага поседял
върху парче от непрочетен вестник.

За котето от крайния квартал –
без жал от четири хлапета бито.
Щом гушна го във топлия си шал –
то дълго ще ми мърка – до насита!

Дори за думи, казани от яд –
когато ги изричат под сурдинка.
Простя ли за горчивия заряд,
олекват всичките – като прашинки.

И цяла нощ небесните щурци
просторите ако изпълват с песен,
немеят политици и крадци.
Благодаря ти за света чудесен!

Валентина Йотова 

Да бъдеш единак в отечеството свое.
И мозъкът ти дръзко да работи.
Да имаш за другар столетното алое.
Да срещаш само примирени роби.
Да влизаш в бой пореден с мащеха държава.
Ти ­ силно гърло! Тя ­ стена безмълвна!
Да знаеш, че умът с мерзавци се сражава.
Тогава нещо свято в теб покълва.

Лъчезар Еленков 

Око зелено гледаше в дъжда,
един чадър плата си бе разперил
и под проливната вода
усмихната жена си бе намерил.
Тя локвите прескачаше с финес,
танцуваше под падащите струи
и много странно, точно днес
реши обувките си да събуе.
Притихна някакси дъждът,
по улиците нежно ромолеше.
Май влюби се за първи път,
целуваше, а не валеше.

Валентин Петков 

Завиждам си за всичко небило
и за това, което няма да се случи.
Завиждам си за стръмната любов,
която на самотност ме научи.

Завиждам си за тази самота,
в която разговарям с всички хора.
Завиждам си, че мога да мълча,
когато някой в мене проговори.

Ще се напусна с чувство за вина
към най-красивия си сън несбъднат.
Завиждам си за трудната съдба
от въглен на звезда да се превърна.

Лилия Радоева 

Помниш ли онази люлка?...
Как се смееше небето?
А пък двамата крещяхме
и го ритахме с крачета.

Раменцата си опрели,
смеехме се до премала...
Горе облаче летеше
със усмивка сиво-бяла.

Колко чудно бе тогава!
И светът голям... И всичко!...
Колко чиста радост детска
в две преплетени ръчички!

А пък днес на тази люлка
виж, децата ни се люшкат.
Сякаш в тях сме преродени...
И отново ти ме гушкаш!...

Лили Чолакова 

Този свят е тотално побъркан!
Като в някакъв зъл маскарад
всеки крие под лъскава външност
наранена и болна душа.
Самотата е новата чума!
Егоизмът е новият Бог!
Виртуално живеем, чрез думи,
и градим си измислен живот!
Телефони заместват таланти!
Фейсбук чатене вместо кафе,
споделено със близки приятели
във кварталното кафене!
Секс на крак, връзки без отношения,
брак по сметка, приятелства в брой,
силиконово-ботоксна мания
кухи мускули и си герой!
И защото не съм като другите
си живея в различен, мой свят,
в който вяра и нежност изпълват ме
и обичана обич плодя!
И се моля дано отрезвеят
всичките упоени души,
да прогледнат и да заживеят
със стремежа да станат Добри!

Даниела Капинчева 

Стрелката на часовника замряла е -
непоносимо е да те обичам,
по каменните стъпки
на отлитащите залези
слънчеви усмивки стичат се,
и Времето лишава се от смисъл,
защото Ние там не съществуваме,
решихме - всеки тръгна сам по пътя,
не беше нужно даже и сбогуване,
но слънчевите зайчета отмерват
посоките на любовта неведоми,
които пак с тебе ни събират
и нищо, че ще бъде само временно...

Кристиана Добрева-Станкова 

Кой със черна боя нарисува,
тази тъжна смирена жена?
На трапезата често гостува,
толкоз тиха и толкоз добра.
Други болка в денят ни посяват,
други сеят в душите ни мрак,
от приятели тя ни спасява,
вечно вярна завръща се пак.
Кой ли с черна боя нарисува,
тази тиха и бяла жена?!
Тя не мами дори не хитрува...
Тази тъжна добра САМОТА!

Красимира Касабова 

Лицето ѝ, изваяно от восък,
не може лесно да ме заблуди.
Жена като линеен миноносец
насреща ми уверено върви.

Една недоиздишана година
битува в палавите ѝ гърди.
Сърцето ѝ тиктака - скрита мина,
която моят поглед ще взриви.

Глава извръщам с някаква надежда
взривът очакван да предотвратя,
но тя решила е да ме пресрещне.
На всичко всъщност е решена тя!

И ако утре вестниците пишат
за моята внезапна ранна смърт -
жена като ескадрен миноносец
навярно е пресякла моя път.

Красимир Йорданов 

Влезе във съня ми, без да чукаш,
сякаш беше родния ти дом.
Балонът от кошмарите се спука,
а ангел за възхвала даде тон...
Запяха песента на благините
поканените феи в моя сън.
Запя и ти. Дори не ме попита
изплашен или радостен аз съм...
А бях на остров пуст, с чакъл и съчки.
Полянка търсих, за да отморя.
Лицето, разорано бе от бръчки.
Не знаех тях с какво да залича.
Дойде при мен. Посочи ми с ръката
место, по-благо от самия Рай.
Докоснат, озарен от красотата
усетих те начало, а не край.
Докоснат с песента, в мен стана чудо.
Появата съня ми озари...
Не исках от вълшебство да се будя.
Исках да си все до мене ти.
Ала кошмарът-утро те откъсна
и слънцето с лъчите те зави...
Сега из спомените само аз те търся.
Ужасно много в спомени боли...

Валентин Йорданов 

Не ме вини... В различни светове,
живеем с теб. И сме различни.
Аз имам много обич... И небе.
На другите – по нищо не приличам.
И времето във моя свят е спряло,
по разписание любов не давам.
Вълшебства, със стрелки не отброявам.
Не вземам нищо... Себе си раздавам.
Не ме вини... В различни светове,
живеем с теб и сме различни!
Любов по мярка... Не, не е за мен!
На сърцето граници да слагам...
Не обичам!

Кирил Калудов 

Аз не се боря да бъда харесван,
аз не се моля да ме ласкаят,
на всяка цена да съм интересен,
и лъскава слава дори не мечтая...
Аз съм това, което е в мене,
и съм нежен, и груб, и нахален,
казвам истини без да ми дреме,
никога тесногръд и... банален!...
Не мога да бъда и вечно ухилен,
не мога да бъда и... нереален,
Мога да бъда и Любвеобилен,
но мога да съм и... брутално скандален...
Тaкъв съм си аз, но не интригант,
ще ти кажа приятелю всичко в очите,
не мога да бъда кретен, спекулант
или да забия... нож във гърдите ти...
Аз съм това - чист и реален,
дали ме приемаш - избор е твой,
не мога да бъда, тих - неутрален,
див е духът ми - такъв си е той!...
Отворен до болка съм, няма подлост у мен,
дори и понякога да съм неуместен!
Аз съм такъв! До кръв откровен!...
Но...
Заспивам спокойно,
защото съм... честен!...

Валентин Желязков