Не ме проклинай. Пътят ми се губи
из сенките индигови на мрака.
Аз може и да съм ужасно влюбен,
да знам, че нейде още ме очакваш...

но пък да помня, че съм бил и кръстен
пред строгата сияйност на олтара:
издайнически свети моят пръстен
и пак живея мяра според мяра.

Затуй не ме кори, че доста често
съм ту щастлив, ту безразлично хладен.
Жена до мен планетите размести
и в шепите си слънцето ми даде.

И аз не мога да не съм до нея,
в зениците щ да искря до късно,
макар че утре пак ще благовея,
когато твоят образ в мен възкръсне.

Ивайло Терзийски 

Записах се на курс по Лицемерие
и най-напред научих грозна истина –
в емоциите кредит на доверие
не ти гласуват, щом покажеш искреност.

На никой не му трябва честността ти –
най-верен документ за самоличност.
На показ да я вадиш, днес се смята
и за излишно, и за неприлично.

Сега за документ брои се маската
в комплект с усмивка мазна. Обезателно!
Към всички случаи и хора пасва,
ако я ползваш често и старателно.

Гаранция – ще те харесват всички.
Прати си съвестта в приют за бедни.
Бъди удобен – ще си симпатичен.
Ласкай – ще си перфектен събеседник.

На курса по конспекта знам въпросите –
назубрих ги до най-последно слово.
Но сигурна съм – въпреки уроците,
на изпит ще се проваля. Отново.

Стоянка Фъркова 

Всеки ден в копнеж по теб,
аз душата разсъбличам.
Да усещаш ти през мен,
колко много те обичам.

Всеки ден съм ти обречен!
Много значиш ти за мен.
На сърцето порив вечен,
в миг щастлив си уловен.

Ти си моята надежда,
в този свят с любов роден,
на крилете на мечтите,
пълен с вяра да съм в плен.

Ти си щастието и свободата
да обичам без предел.
С теб аз вярвам във съдбата,
и пред времето съм смел!

Ивайло Костов 

Пожелавам ти любов!
Аз от любовта живея.
В дните с мен не бе готов,
но след мен ти срещна Нея...

Влюбваше се ден след ден,
без досадните въпроси.
Аз се чувствах наранена
и съблечена, и боса...

С теб залъгвахме нощта
и покривахме се денем,
ала дребните неща
ни държаха откровени.

И дойдоха времена,
навиците ни превзеха.
Всеки търсеше вина,
после – бягство за утеха.

А сега стоиш с ръка,
пак протегната към мене.
За съвет ли? Как така?!
С векове сме разделени.

Пожелавам ти любов.
Вече съм така различна.
Всеки ден се сменя с нов...
Нека да не криволичим.

Зоя Господинова 

Не казвай трудните въпроси.
Усмихнати да помълчим.
До днеска заедно, а после
ще трябва да се разделим.

Не питай - няма да ти кажа.
Поискай - всичко ще ти дам.
И със любов ще те накажа,
и с нея няма да си сам.

Златка Митева 

Не ме сравнявай
с другите жени.
Различна съм.
На нищо не приличам.
Мигът, във който
ти ми измени
сложи край
на всичките: „Обичам!“
Не чакай
да пророня и сълза,
назад да се обърна
със въздишка...
В любимия
предател щом видях,
за мене мигом
се превърна в нищо.

Не ме сравнявай
с другите жени.
Трохи от масата ти
няма да събирам.
Или съм всичко
в твоя свят, или
върви по дяволите
и за миг не спирай!
Не ме мисли,
сега ми е добре!
Измяната
край мене не вирее.
Аз мога да живея
и без теб,
но без любов
не мога да живея.

Златина Великова 

Благословен ли съм, или наказан
да съществувам противоречиво,
но съм осъден цял живот да нося
във плът на варварин душа на елин.
Към съвършенството отправям поглед,
а се препъвам в делнични съблазни
и туй, което се стреми да литне,
е смазвано от тежестта на хляба.
Не ми достигат вече сетивата
до изнемога да се наслаждавам,
ала което тялото ми иска ­
душата го отхвърля със погнуса...
Дух и материя ­ каприз неведом,
борба на рая и на ада в мене!...
Нима ще трябва цял живот да мъкна
с крилата на духа суетно бреме?...

Здравко Кисьов 

Безброй брегове
и нито една Пенелопа...
Една да имаше, Боже,
Одисей щеше да помни
чистотата на нейното ложе.
Колко много балкони,
с трептящи на вятър гароти
вместо тънки простори
и нито една Жулиета.
Ромео живее по ноти
тихо, извън сюжета
и всяка вечер, по малко
свиква с отровата... и въжето.

Жени Иванова 

Животът е един безкраен празник.
Една безумна радост, че сме живи.
Едно лице на вечните съблазни
и на изплъзващите се мотиви.
Животът е това, което ти си,
и туй, което без да щеш, убиваш.
Останалото? Носи този смисъл,
ала над всичко друго е да бъдем живи.

Емилия Пройнова 

По въжето на риска
този свят балансира,
съдбоносно увиснал
над манежа миниран.
Няма зрители. Всички
сме високо над купола.
Тишината космична
може в миг да се срути.
Вместо цветни прожектори
и овации шумни,
смъртоносният спектър
може утре да лумне.
Само жест непредвиден -
и Земята взривена,
на отломки безименни
ще кръжи във Вселената.

Стефка Кръстева 

Няма нищо загубено, няма нищо пропуснато
от могъщите сприи на космоса вечен...
И пулсира животът, моделиран в изкуството,
на възход и на сривове злостни обречен...

Няма нищо забравено! Летописно предсказано -
все слънца и възходи след бури стогласи...
Което бе свято - ще цъфти отбелязано
в столетния полет на мъдри пегаси...

Няма нищо пропуснато... Няма нищо загубено
сред могъщите сприи в битието космично...
И разискряш всевластно чрез слънцето влюбено,
и с небесните бури скърбиш драматично...

И с лъчистата мъдрост, за изпит орисана,
ще излитне духът ти за сбогом обречен...
И препуснал в пътеката звездно изписана -
ще се втурнеш крилата към храма всевечен...

Ана Александрова 

Тъга ли си - в измислена история,
или любов - в невидим силует,
загубена във времето теория,
облечен в рими прелестен сюжет.

Борба ли си - за власт неутолима,
или сълза - във мрачна самота,
обърканост - във бъдеще незримо
или отронен стон във тишина.

Мечта ли си - така недостижима,
и кръстопът - разкъсващ ме на две,
студена ли си - в лед душата свила,
или ранена птица, търсеща небе.

Целувка ли си - носеща утеха,
или измама, с тръпнещи ръце
безумна страст, облечена във дреха,
или създание от други светове.

Обичам в тебе цялата феерия,
макар да няма логика в това,
но кой ти търси в любовта мистерия,
ти просто си магията - Жена!!

Стефан Александров