Някак леко встрани от живота,
на крайпътна скала си почивам.
Зад гърба ми сърдито клокочи
избледнявайки моето минало.
Покрай мен профучават любови -
чак ме блъска в носа аромата им.
А в косите ми шеметни спомени
вързват вятър и бягат на ято.
Ситен прах подлютява очите ми –
пепелта на любимо докосване.
Нямам болки, но все пак съм жива -
просто леко встрани от живота.

Надя Костова 

Каквото имам ти го давам, каквото нямаш, го делим,
съдбата ни била такава – аз жив пожар, ти – кротък дим.
Аз на кончѐта всичко нищя, ти раните си ближеш, щом,
пак пламна, като сто огнища, белосваш стария ни дом.

И с умисъл каква не зная, събра ни Господ. Ти аз,
аз все из облаци витая, а ти на разума си глас.
С хвърчѝла пълня ти небето, не ме разбираш ти докрай.
С мен седмо бе, или не бе то? Светът за лудите е рай.

Тринайсто лято ли отмина? Е, нямаш повод за скандал
и уважителна причина, да кажеш – скучно си живял.
Цветята мъртви не ги искам! Подаръци? Окови, плен.
Луната тази нощ е близко. За тебе дар съм – ти за мен.

Надежда Ангелова 

Кой скитник не е пожелал
да види оня дом, отгдето
за първи път е той видял
да грее слънце на небето.

О, всеки странник някой път
е бил без никого и нищо,
а само с жал за роден кът,
за разореното огнище;

да седне вечер у дома
до огъня запален вечно,
да слуша песен на главня,
на майка думите сърдечни.

Тъй скитникът със морна гръд,
живял без никого и нищо,
се връща в родния си кът -
при разореното огнище.

Младен Исаев 

Получих някъде пробойна -
и пустота нахлува в мен.
Опитвам се да бъда строен
и все така непобеден.
Напразни жестове. Талази
миришеща на смърт вода.
Не е, която гали плажа,
не е простор и свобода.
А е вода, която дави
големите плувци по здрач.
След туй полека се затваря
небесният унил клепач.
Захлупен в тоя мрак не виждам
какво за утре ми се готви.
Защото дъното приижда
и зъбят се отдолу котви.
Безмълвни, непонятно-страшни,
затънали от векове
във неподвижна дънна каша -
като човек сред грехове.
А трите фута са под кила
и бурите са ми прилика.
Ще се спася - аз имам сили.
За помощ ако не извикам.

Михаил Григоров 

За да не ти е мъчно никога,
към никого не се привързвай.
Живей във себе си. Там блика
вълшебен извор с ясен бързей.

Недей от чувствата замира
а преживявай като птица,
която всякъде намира
подслон, гнездо, трохи, мушици.

Това е тежко и мъчително.
Свръх силите ни днес това е.
Но е начало на пленителна,
неразгадана още тайна.

Когато всички я открием,
от страшна сила озарени,
тогава ще узнаем ние,
че в нас е цялата вселена.

Александър Геров 

Той каза „аз тук ще заспя“ и заспа
и останах аз будна над него,
а красивите мои любовни цветя
ще увехнат от топлото време.
И във скута ми нежен и бял вечерта
тази дрямка от мене отне го,
той сънува русалки в море от нега,
а пък аз се тревожех над него.
Ще се свие на топка във мене страстта
непогалена, тъжна и няма
и ще чака до утрото дълго сама,
а той все тъй заспал ще остава.
Ще изтлее надеждата в мойте очи
и бездомна ще гледам след нея,
ще намразя постелята, дето лежи
със възглавници, в кръг подредени.
И когато събуден и свеж сутринта
ме прегърне със своето его,
ще изпратя заспалия мъж веднага
и сама ще си легна след него.

Албена Соколова 

Когато ти е слънчево в душата
и мислиш, че светът е място чудно,
усещаш аромата на цветята
и грижите са тъй абсурдни.

И песенно ти става някак,
и се усещаш млад и влюбен,
и искаш вечно в чудесата,
да крачиш светъл и изгубен.

Но скоро слънцето залязва
и облаци надвисват гневно,
душата става страшно празна
и се смаляваш постепенно.

Надежда и копнеж те карат,
пак утрото да преоткриеш,
от дълбините на душата
съмненията да изтриеш.

Безкраен кръговрат от чувства
и сменящи се настроения.
Нима това не е изкуство -
да търсиш нови вдъхновения.

Адриана Борисова 

Разбих черупката на пух и прах!
Наяве са желанията дълго крити!
Омръзна ми да изживявам страх
от истини маскирани с лъжите!

От днес си заповядвам прямота!
Какво от туй, че би ви заболяло -
Защо да се затварям в самота,
улавяйки, как черното зовете бяло -

От днес си пожелавам свобода!
На мисли, на идеи, на мечтания!
Натискам спусъка на верността,
създала собствените ми желания!

Днес свалям маската на кротостта!
Въоръжавам се със моето умение!
Да провериме искам с вас сега,
къде е вашето, къде е моето спасение.

Aglika 

В незнаен миг, в незнаен час –
без шум, без дим, без слава,
доброто в нас надига глас...
Доброто побеждава.

Дори останал пак без дъх,
човекът се изправя.
Човекът вярва всеки път –
доброто побеждава.

И враг да срещнеш, гняв стаен
пречупен се сломява.
Нощта се сменя в светъл ден.
Доброто побеждава...

Върви животът, сън и прах,
но нещичко остава...
Любов ли си, не знаеш страх.
Доброто побеждава.

Мира Дойчинова 

Като пречупено глухарче
и с поглед на пиян елен,
като ръждив петак изхарчен
и като кръгъл многостен

рисувам с въглен, че те имам,
като шивач на клевети
бродирам с нокти твойто име
и вярвам, че това си ти –

усещам ти дъха – по мен е,
и чувам твоето сърце,
кръвта ти – кръв във мойте вени...
И си говорим... за ръце...

Дали защото бе рисунка,
или защото точно с въглен,
но не разбрах, че ме целуна...
и не усетих... че си тръгна...

Милчо Петров