Аз затова го обикнах до Бога,
каза – и завъртя света.
Другите хлипаха: „Чакай, не мога!
То, ако става така...“
Аз затова го погледнах пряко,
косвеното смъди,
и му съблякох от раз душата,
знаейки, че боли.
Той не посмя да каже: „Стига!
Луда ли си?! Инат!“
Та затова съм от днес „Любима“.
Всички страхливци – назад!

Стефка Стефанова 

Аз вярвам в слънчевия лъч,
изпращащ светлината на земята.
Загряващ с топлият си дъх,
кръвта след нощен сън в телата.

Във блясъка на капката роса -
сълза небесна и по детски чиста.
Звездица в ароматната трева.
Кристална. Светещо мънисто.

Аз вярвам в птичите криле -
във полета и във простора.
Във широтата, в безграничността.
Във неслучайността на всички хора.

Не търся смисъл в миналия ден.
Дори не бързам и за утре,
защото настоящето е миг свещен.
А утре... може да съм мъртва.

И вярвам... в топлината на нощта -
вълшебна, с много обич споделена.
Аз вярвам! Вярвам в любовта
и зная, че за нея съм родена!

Детелина Стефанова 

Днес отново по старите улици минах,
сякаш твоите стъпки кънтяха до мен,
вън бе слънце, с очите си жадно попивах,
радостта от усмивките чужди... Смутен,

осъзнах колко пусто без тебе е всичко,
колко много си значела в моя живот,
как далечното с теб става толкова близко,
как горчивото става най-сладкия плод.

И вървя, уморен от мечти наранени,
всяка крачка е спомен, а ти си далеч,
скрита болка пулсира в моите вени,
а тъгата пронизва без жал като меч...

Стефан Александров 

Единствена остана случайната им среща,
но като трънче остро в сърцата се заби.
Говореха нехайно, поспориха за нещо.
Докоснаха се плахо две сбъркани съдби.

Докоснаха се кратко, разминаха се дълго,
той тръгна упорито в посоката си стара,
а тя се сви отново в самотния си ъгъл...
Премигна и угасна след нея светофара.

А всъщност близостта им не беше обичайна,
те бяха се обрекли, преди да се родят,
сам Господ им изпрати планирана случайност,
която да ги срещне един-единствен път.

Един-единствен път да преплетат съдбите
и после да се спуснат в утъпкания бряг...
Но щом във своя танц са стигнали звездите,
след хиляди години ще се намерят пак.

Бианка Габровска 

За какво мечтите да се сбъдват,
ако няма с кой да ги делиш?
Ако няма кой да те прегърне,
ти не можеш да им устоиш.
За какво е тъпата комедия,
във която никой не говори?
За какво е цялата трагедия,
във която всички сме актьори?
За какво животът ни намачква
като носни кърпички във яке?
И какво сме - пиленца без квачка,
или Гордите, Самотните, Нечакащи...

Всичко просто е една илюзия,
но и нея вече сме изгубили.

Андро Стубел 

Да бяха станали весла
ръцете ми - да бяха -
сега вълна да съм била.
Сред океана - стряха.

За всичките бездомни дни,
беззвездни нощи -
на земните ни съдбини.
Една надежда още.

През ветрища и ветрове,
че може би от Слово
Човекът в нас след векове
ще се роди отново.

Спаска Гацева 

Безмълвно, беззвучно, като летен мираж,
любовта се изплъзва, озъбена, шарж.
Кози пътеки, тилилейски гори,
търсих я шеметна, бурна, да ври.
А тя била вкъщи, ето, тука до мен,
смешно похъркващ, побелял, уморен.
Утре кафето ще пиеме двама,
пак ще се джавкаме без свян, по пижама.
Ще нищиме спомени минали, радостни,
Дните със тебе, не са толкова тягостни.
Моя глътка горчива, изтерзана любов,
ехо отекващо, вик, паметен зов,
бурна река, водопад устремен.
Нека по дълго да бъдеш със мен!

Снежана Борисова 

Той прилича на мен. Но е само
по-красив и по-силен от мен.
И върви все до моето рамо
и в беда, и в безоблачен ден.

Аз без него за миг бих загинал,
паднал бих на живота в калта
или бих непременно загинал
в най-ненужния край на света.

Той е винаги нейде пред мене,
все забързан, все млад и крилат.
Подир него вървя устремено,
но съм винаги нейде назад.

Искал бих да го стигна. Набирам
сили, крача... Но трепвам смутен
и тревожно тогава разбирам -
би угаснало нещо у мен.

Разгоряната моя жарава
би угаснала в моята гръд,
моя устрем би секнал тогава,
дотежал ми би дългия път.

Скоростта си със него отчитам,
всяка негова крачка ловя:
той избърза - тогава политам,
крачи той - аз задъхан вървя.

Ще го стигна. Да спирам не бива,
спра ли - моя живот ще е спрял...
И върви, и напред все отива
устремения мой идеал.

Али Керим 

Любов е когато те викам по име,
когато затворя очи и те виждам,
когато прошепваш “Любима, любима...”,
любов е когато в усмивка приижда
онази вълна на неземна наслада,
екстазът на утро, дъха ми на роза,
далеч от вседневната хорска досада,
далеч от нормалната драма и проза.

Любов е когато се будиш от нежност,
с която съм вляла в очите ти радост,
когато прегръщаш и тръпнеш копнежно,
когато денят ти прелива от младост
с онази възторжена блага повеля
да имаш в сърцето от моите страсти,
да пееш, въздишаш, да си безпределен,
защото Любов е щом двама израснем.

Дела Раи 

Не ме упреквай понякога,
че съм там, където не бива.
Имам една тънка болка в душата
и тя ме убива.
Аз просто виждам
как всичко си тръгва.
Отива нататък завинаги...
Без остатък!

Не ме моделирай!
Остави ме така недодялана,
ненатъкмена...
От безкрайни промени
съм несъмнено преуморена.
Не ме упреквай понякога,
че тази струна се къса -
настройва ме някой,
а всъщност ме пренавива.

Сияна Богданова 

Къщата и двора от безгрижие,
люлката ми детска от цветя,
старото ми колело и книжките,
дядовите приказни слова...

А в небето минало звездиците
ми рисуват някаква картина -
път, отрупан със черници,
слънчевата бабина градина...

Там за първи път прописах...
Там за първи път мечтах...
Излетя внезапно през комина
и последната игра на шах...

Сладкото в бурканите на баба,
виното и онзи липов аромат...
И всичко ще е там завинаги,
от спомени очите ми блестят...

Отново във ума ми ще се спрат
онези най-прекрасни дни,
заспала съм във бабиния скут,
със дядо ще строим мечти...

И никой никога не ще отнеме
неземения ми детски свят!
Ще помня, ще сънувам само...
Сълзите като свещи ще горят...

lady_rose 

Безумна съм. Такава ме обикна.
И грешна съм. И аз съм като теб.
С лъжата не успях до днес да свикна,
обича с болка моето сърце.
Безумна съм. Косата си не скубя.
Достойнство имам. Хубаво лице.
Работя. Имам хъса да не губя,
постигам всичко с двете си ръце.
Безумна съм. И страшно ми отива.
Не ми се случват лесните неща.
Пред мен светът понякога се срива.
Ти знаеш с мен каква е любовта...
Безумна съм! Безумно и обичам.
Безумно съм приятел чак до гроб.
Самичка срещу всички често тичам,
не съм родена, за да бъда роб...
Безумна съм! Безумен е животът...

Силвия Йорданова