Живея на тавана – до небето,
което ми бродира нежен гоблен.
Почакам ли звездите да засветят,
въздишам с ореолите им обли.
Живея на тавана и рисувам
с последната отчаяна цигара,
натрупала у себе си кусури
за чет’ристотин дяволици стари.
Живея тук и уж си имам всичко –
кусури, парапет, че и мушкато.
И само магазинче с две полички
и порция надежда още чакам.
Къде живеят нощем цветовете?
Защо се раждат плахи ореоли?
Една звезда захапа парапета
и падна – лекомислена и гола.
Къде живее вярата в човека?
Как можеш на живот да се научиш?
Така си питам, а от памтивека
животът ми се смее. И се случва.

Елена Биларева 

Молитвено разкъсвам си душата
дарявам ти я -
като пред олтар,
часът настъпи, ще се изповядам
на любовта ни в тайнствения храм.

Обичам те,
... до болка и завинаги.
Ти няма да усетиш докъде
аз можех в любовта си да достигна -
съдбата този избор ни отне.

Не сме виновни,
може би отчасти -
по-лесно бе да замълчим
или пък тези луди страсти
очаквахме след време да стопим.

Сега е късно,
но ще те попитам
за първи път,
с пресъхнали сълзи,
щом аз присъда не подписах,
защо съдбата не прекрачи ти?

Яна Вълчева 

Високо застани,
над завист и обида
над дребните сплетни,
високо да те видя.

Hад всичко днес бъди,
ти, обич синеока,
звездите са звезди,
защото са високо.

Евтим Евтимов 

Държахме изпит по човечност,
но бяхме скъсани... Какъв провал!...
Почти живеем цяла вечност,
откъснати от Божия морал.

Едно говорим, друго правим -
на думите си просто не държим...
С хвалебствия Мамона славим,
забравили на Бога що дължим...

И търсим пътищата леки,
стремейки се нагоре към върха...
Макар че трудните пътеки
събуждат съвестта ни на духа.

Но ненаситните ни страсти
човека в нас погубват ден след ден...
На злото ставаме подвластни...
Нима човек за зло е сътворен?!?

На път към своята Голгота
на много изпити ще се явим...
Един е изпитът в живота -
човещината в нас да съхраним!!!

Евгения Хука 

Една огромна бяла самота,
която се е вплела във косите ми,
прегръща ме отново сутринта,
напомняйки, че няма ги очите ти.
А после ме залива със тъга,
по време на кафето ми, което
изпивам на терасата сама,
говорейки със мъртвите поети.
И тръгва с мен, подтичвайки в дъжда,
през срещите със хора и задачи.
Витае над брътвежа на деня
и чак привечер може заплаче.
Отдърпва се за час или за два,
когато във деня за малко влезеш,
но после с мен се връща у дома,
държейки ме пак кротко за ръцете.
Наднича във поредната ми книга.
Вечеряме със нея в тишина.
и моята компания ѝ стига,
но тя не стига. Просто съм сама.
Часовникът тиктака все така.
Аз всяка нощ при нея се завръщам.
Една огромна бяла самота,
която нощем вместо теб прегръщам.

Еtikki 

Ако в душите ни не засвири щурче,
значи в нас нещо вече го няма.
И светът няма да бъде малко момче.
И нощта ще става много голяма.
Никой не ще може тогава да приюти
самотата на думите -
казани и премълчани.
Ще са залостени всички тежки врати
и всички посоки
ще са докрай извървяни.

Ако в душите ни не засвири щурче...

Драгомир Шопов 

Ако решиш да ме извадиш пак от нищото
чрез нежната алхимия на две тела преплетени -
върни ме, Господи, в тринадесетгодишното
изящно тяло, захвърли ме сред конете.

Живота искам да усещам, потните му хълбоци,
а пяната по бърните му да роди богиня;
и щом ме видиш по корем на женствените хълмове,
помагай ми болезненото юношество да премина.

Не ме оставяй дълго под земята,
не ме обезличавай в книги по ботаника;
учи ме да разчитам клиновидното писмо на ятото,
щом лятото затвори и последната си страница.

А най-последният от щъркелите - като на откриване -
с червената си ножица да среже мойта нишка.
И аз да тръгна на поредното си сливане.
Ако решиш да ме извадиш пак от нищото.

Добромир Тонев 

Ако сърцето ми беше като на хората.
досега може би щеше да спре.
А то е живо и търси опората
на друго толкова топло сърце.

В рани дълбоки и незатворени,
изгубило кръв, не може да диша.
И когато превърне всичко в спомени,
тогава със същата сила отново обича.

Гордо до болка, го мислят за жалко,
когато наивно в някой се влюби.
Намери ли обич, дори и за малко,
над нея ще бди, преди да загуби.

И сега, сърцето ми тихичко тупа,
толкова тихо, едва го усещам.
Бърза животът, за малко съм тука,
искам навсякъде обич да срещам.

Явор Перфанов 

Изгубвам се сред шумната тълпа.
Надвикай я, извикай ме по име.
Върни ме пак в леглото - при плътта –
целувай ме, прегръщай ме, пази ме.

Не ме изпускай вече от очи.
Тълпата е свирепа и е злобна.
Добре ми е в леглото да мълчим –
по-сигурно е с теб. И е удобно.

Надвикай всички. Мога твоя глас
сред хилядите други да позная.
Вземи ме и ме отведи у вас -
светът ни е просторната ти стая.

Ела, любима. Тука си, нали?
Нали по име мене ще извикаш?
Тела и чувства пак ще поделим -
тълпата само трябва да надвикаш...

Добромир Банев 

Как да изградя днес своя живот отново,
прилича ми на скъсан перлен гердан?
Как да се подмладя и да стана пак нова,
трикове и от знахари магии не знам?

Животът се разпиля като ситен пясък
между моите редки женски пръсти.
Още чувам нощем вълшебния плясък
и как във вечна любов се прекръсти.

Премигвам - живот на филмова лента.
Съдбата не е щедра еднакво към нас.
Нарочно може би сложи тъмна бленда
за влюбените ни клипове във Бургас.

Аз приличах страшно на морската фея,
дето те наблюдава през раковина.
Защо не пожела да се влюбиш във нея,
а предизвикателно ти я подмина?

Втори дубъл съдбата не ни разрешава.
Всеки миг по себе си е единствен.
Любовта е неповторима малка държава,
законите си кове без взаимстване.

Добрина Симова 

Аз благославям първата любов
със нейната свенлива съкровеност.
Аз благославям първата любов,
когато щастието ни изглежда лесно.

Аз благославям втората любов,
когато знаем да дадем и да поискаме.
Аз благославям втората любов,
която не понася миг неискреност.

Аз благославям третата любов,
и осъзната, и до болка споделена.
Аз благославям третата любов,
единствена, но никога последна.

Любов, любов - най-нежното величество
сред кипнал цвят и пъстри пеперуди.
Но колко пъти можем да обичаме
и колко пъти можем да разлюбим!

Не можем хладнокръвно да пресмятаме,
защото любовта е неподвластна
с възторзите, с интимните разпятия,
с прекрасните и с гибелните страсти.

Но можем пак и пак да бъдем влюбени,
заложници докрай на красотата,
която възкресява и погубва,
но нивга не предлага път обратен.

Димитър Христов 

Когато в огледало се погледнеш
и видиш бръчки по лицето,
или пък уморена седнеш
и чуваш ударите на сърцето,
не се предавай! В самотата
не си мисли за болка, старост,
по-важна е у теб душата -
тя пази прелестната младост!
Животът бързо се изнизва,
годините една след друга тичат.
С приятели навън излизай,
запей и вярвай в онова момиче
от снимката, което се усмихва
и грее с хубост, с много радост.
Пред младите очи притихва,
забавя се нечаканата старост.

Юлия Иванова