Мина година, минава и втора,
а ние сме заедно и без умора
обичам те аз и обичаш ме ти.
И времето тъй неусетно лети
щом с твоето време и свят се преплита.
Денят ми е кратък и нямам насита
да вкусвам живота си, живота ни общ.
Във мигове сладки да тъна в разкош,
разкошът на нашите светли усмивки,
на утрини свежи, на вечери пивки.
Мина година, минава и втора
и още години не ще сещам умора
да бъда до теб и да бъдеш до мен
в минутите кратки, във дългия ден.
Да чакаме сетните мигове общи,
косите ни бели, спокойните нощи,
децата и внуците ведри, засмени,
очаквани днес, а утре големи.

Миглена Миткова 

Какво да ти кажа, Любов? Какво да ти кажа?...
Не зная защо се отрекох от тебе, не знам - докога.
Ти беше светулка в живота ми - толкова важна!
Ти беше и глътката въздух... А виж ме сега?

Сега съм забутана в грижи, тревоги и тичане.
Не стигат за тока и хляба... А как за кафе?
От толкова сметки не помним какво е обичане
и сух битовизъм усмивките даже краде.

Но тебе те има! Не си се превърнала в минало!
Наоколо дебнеш и чакаш удобния час.
Когато за миг ще разплискаш кръвта ни изстинала
и нова, и свежа, и чиста - ще тръгнеш до нас.

Какво да ти кажа, Любов... До гроб да те има!
Защото земята напразно без теб се върти.
Защото звезди се взривяват за твоето име.
Защото си слънце. И въздух! И всичко си ти!

Бианка Габровска 

Аз не мога да бъда добра
към онези, които ме газят,
сякаш тъпчат английска трева.
Не целувам нозе. И не лазя.

И избухвам, когато за стръв
ми подхвърлят любезно корички.
Не прехапвам езика до кръв,
а изстрелвам отровни стрелички.

Добродетели нямам в запас -
завещах ги на бяла акула.
Господ дал ми в излишък и глас.
Толерантност към грубите - нула!

Без причина не вдигам глава
и осйла си в кал не зарязвам.
А при нужда - куршуми-слова
три пълнителя мигом изпразвам.

И пословичен имам инат -
не оставям започнато дело.
Непристъпен не е моят свят,
ако гледаш в очите ми смело.

Аз на паднал подавам ръка
и с гърди пред приятел заставам.
Да ловя за рогата бика
ми е навик. Косите изправям.

А дали ви харесва така?
Избор ваш е. Такава оставам.

Мая Попова 

Аз знам, че със усмивка ще ме помнят
и с мъничко тъга в очите.
Раздала и последните отломки,
до лудост взираща се във звездите.
До сетен дъх - на обичта слугиня.
И не пестила никога в сърцето обичта.
Аз знам, че даже и да си замина,
след мене ще оставя шепотът на любовта.
Докосване след мене ще оставя,
извън нормалността на битието.
С мечтите си пътеки да проправям,
във блатото на фалша... към небето.

А обичта, която съм раздала,
във клетките на някой ще остане.
И ще живея в него чиста, бяла.
За някои пък даже ще съм рана.
За някого ще съм красивият му сън,
петното цветно в сънищата на мечтите.
Един небесен слънчев звън,
една сълзичка, скрита във очите...

Валентина Цвяткова 

Колко ли струва сърцето кървящо?!
И колко се плаща за мъртва душа?!
В небето летим, звездите изпращаме,
накрая към сметката влиза скръбта!

Колко ли струват минутите нежност
и колко очите - събудили чудото?!
Очакваме обич и тиха безбрежност,
но плащаме всичко в едно сиво утро.

Живеем доказвайки колко сме истински,
а дишаме свити на топка в калта!
Пази, Боже, някой от нас да поиска
две шепички нежност и чиста сълза!

Побягваме лудо, на бива да плачем,
че слабост е тази наша тъга!
Аман от велики и горди палачи!
Аман и от всичко, що има цена!

Марияна Трандева 

Зад образи различни се прикриваме,
забравили да гледаме в очите,
но искащи отново да откриваме
доброто, затаило се в душите...

Зад думи често искаме да скрием,
че искаме да бъдем и обичани,
а как тогава можем да открием
човек, във който можем да се вричаме?

Зад мислите си често се спотайваме.
И крием ги от другите наоколо,
защото знаем, ах, как много знаем
за болката от хулите жестоки!

Ала, веднъж посмели да изхвръкнем
от клетката на своите представи,
страхът във нас отново се промъква,
че да летим ний просто сме забравили...

Мария Димова 

За всичките ми думи на утеха,
които си захвърлил в пепелта,
за дланите ми – топлещи и меки,
които някак просто не видя,
за цялото безумно отчаяние,
за цялата сломеност, за лъжите,
за липсващото в твоето признание,
за нямото, което в мене пита,
за слепите очи, които носиш,
за хилядите глупави вини,
аз нямам думи. Нито имам прошка.

Дано да може Бог да ти прости.

Мариета Караджова 

Ще се събудим по-добри от вчера,
защото преоткрихме сетивата си!
Потърсихме във себе си доверие -
да го дарим дори на непознатия.

От залъка подадохме на ближния,
за да усетим истински вкуса му.
Затворихме вратите си, но виждахме
и състраданието, и страха ни.

Доказахме, че можем да обичаме.
Преоценихме скъпите си вещи.
С детето в нас отново си приличаме -
по-романтични и по-малко грешни.

Мариела Конова 

Искам,
да не се лутам в
предположения
и възможности,
които водят
до никъде.

Искам,
когато се отпусна
в ръцете ти
целият свят
да притихне.
Искам,
в тишината
на незададените въпроси,
на които
подсъзнателно
знам отговора
да намеря
себе си.
Искам.

Маргаритка Харизанова 

Да запуша извора опитах,
за да не извира вече Тя.
Боже, как наивно се оплитах
в грешната житейска суета! -
уж затворя дупка, ала силата,
на талази бликва през плътта...
После, знаеш, няма спиране,
щом отприщи бента Любовта.
Виждаш как струи отвсякъде
и набира сили през света.
Всичко тръпне в радостно очакване,
че ще победи дори смъртта.

Маргарита Зидарова 

Аз съм твоята тайна обител –
неспокойна, дъждовна вселена.
Приюти се у мен и не питай
накъде през света ще поема.

Как да знаеш, че дълго те чаках,
без да вярвам, че още те има?
Скитник, бродещ с торбица през мрака,
само ти ме наричаш – Любима.

По горчивите глътки и строфи,
до ръба на самата погибел,
с теб навярно започва животът –
и да стигна до теб помогни ми.

За да бъда едничка надежда,
че светът в светлина ще се ражда,
ако има и капчица нежност –
утолила последната жажда.

Валентина Йотова 

С гореща кръв съм! Истинска дивачка!
Искра в очите ти ме впламенява,
а укорът им може да ме смачка -
да ме превърне в тлееща жарава...

Уж горда съм! Проклето-дяволита,
с душа на амазонка непокорна,
а пък все търся твоята възхита
и ласката ти животворна.

От твойте нежни думи засиявам.
От устните ти топли се разтапям.
За гордостта си на мига забравям,
щом в твоя огнен поглед се потапям.

И твоята усмивка в мен пробужда,
желания и нежност непозната...
Да бъда горда, май че няма нужда,
за теб ще бъда простичко Жената!

Магдалена Василева