Аз идвам, щом притихнал е умът,
когато тленните копнежи те напуснат,
щом всички страсти се стопят
и спряло е мисловното препускане!...

Аз идвам, щом изчезне азността
и всеки его-пламък е угаснал,
когато в теб е само пустота...
без вечното себеизтъкващо пригласяне!...

Аз идвам без покана, без стремеж
и не когато моята поява чакаш,
щом в теб единствено сърдечния туптеж
за твоето присъствие оставя знаци!...

Аз идвам в миг напълно съкровен,
когато помежду ни вече няма никой,
тогава пак превръщаш се във мен
и ти изгряваш с цялото величие!...

Д@н 

Като въздишка на пиано,
като сълза на стара къща...
Като пътека, разкопана
от всички пориви за връщане...

Като усмивка на мечтател.
Като тревога разпиляна...
Като ръка на стар приятел!
Като усещане... за рана.

Като очи, които викат
към всички небеса беззвездни!
Като Земята многолика.
Като предчувствие... за бездна.

Като една Душа, стаена...
Изпила Времето отровно.
И, като Птица, приютена
във двете ти ръце любовно -

аз винаги ще се завръщам
от всички брегове далечни!
Като сълза на стара къща...
Красива. Истинска. И Вечна!

Гълъбина Митева 

Хубаво ми е в дома ти -
глътка чай, минута сън...
Ти не знаеш колко пъти
съм излизала навън;
колко пъти, изтерзана,
от съдбата чакам знак
и наум ти се заканвам,
че ще дойде моят влак;
че по моята посока
нови гари предстоят,
нова обич, нова болка,
нов безсмислен кръстопът;
нов застой неподозиран,
счупен смях и вятър луд...
И в дома ти се прибирам
омагьосана от студ.
И макар да си повтарям -
както ми напомняш ти -
че една междинна гара
няма да ме приюти,
все така недоумявам
как при теб оставам пак.
А умишлено забравян
отминава моят влак.

Гергина Дворецка 

Ний срещаме се всеки ден почти
и после отминаваме се неми.
Това ли бяха нашите мечти?
Къде са вече чувствата големи?

Нали решихме нашата любов
да бъде нещо малко по-различно?
Животът ли излезе по-суров
или пък ние сбъркахме трагично?

А ти си все тъй светла и добра.
И аз в живота вярвам вдъхновено.
Ний същите сме. Но ако те спра,
ще ме посрещнеш гордо и студено.

Ний същите сме. Но ако ме спреш.
със поглед чужд и аз ще те отблъсна.
Събуди ли се старият копнеж,
ще стъпча всичко... Свършено е. Късно!

О, не веднъж във себе си коря
туй наше равнодушие привидно
и всяка нощ във размисъл горя,
и става ми за двамата обидно.

В нас още дишат старите неща
а ний се мамим, че сме нови хора.
Забравили сме тая простота,
с която кацат птиците на двора.

Радой Ралин 

Отдавна търся някой като теб,
с когото да почувствам, че ме има.
Да бъде глух за другите. Слепец,
прочел в очите ми сюжет по Спилбърг...

Да ме повика в ден обикновен
с една молитва в стих, недоловимо,
от болка и надежда, с тих рефрен
да ме покръсти с името Любима...

Да ме обича плахо, като дъжд,
засвирил във прозореца соната...
В мъглата на съня да се завръща
и с мълнии да реже тъмнината...

В сърцето да ме носи, като кръст -
да съм му знак за край и за начало...
Не кой да е, луд, като теб, такъв,
с когото да почувствам, че съм цяла.

Гергана Иванова