Не се страхувай, хубавице моя,
с очите си искрящи погледни
и виж, че там – след няколко завоя,
душата ти сама ще полети!

Ще срещнеш, ти, момчето си любимо,
което твоя свят ще завърти.
Невижданото вече ще е зримо...
В сърцето е написано: „Лети!”

Какво те мъчи? Как да го познаеш?
Не зная, мила – няма правила,
но три неща аз искам да узнаеш
и повече не питай за това.

Най-първото е – трябва да е ясно –
дали изобщо може да тъжи,
тъгува ли за родното си място,
заключва ли в сърцето си вини?

А после виж кои са му другари?
Узнай сама – държи ли той на тях...
В опасности, във бури и пожари
изпитва ли съмнения и страх?

И... връща ли се в спомените свои? –
макар и малко – негови са те.
За тях ако умее да говори,
това е, мила, твоето момче.

Не го възпирай, нека ти показва
копнежите си, трепетния зов...
Когато възмъжее, ще доказва,
какво е всъщност истинска любов!

Росен Гъдев 

Така непонятно изпълни
най-празното в мойта душа.
Когато света ми прегърна,
се сляха небе и земя.
Отново мечти разлюляха
и чувствата... и мисълта.
И някак бе тясна Земята
за бурята в нас... и страстта.
И двамата с теб полетяхме,
щастливо преплели крила,
когато един в друг съзряхме
най-топлия бряг на света.

Розалия Лефеджийска 

Вдълбах те във сърцето като с нож.
Със тъпо острие. А то оставя
следи от мъртвопепелен разкош
и тъмните ми нощи изтезава.

Вдълбах те във сърцето без вина.
Неискано дойде и ми се случи.
Поисках да те имам, не разбрах -
издебвал си луната като куче.

Да виеш във моминския ѝ сън.
Задето не успя да досънуваш,
как пролетите идваха навън.
А трябваше със тях да се сбогуваш.

Прицели се във моето сърце,
защо съм луна и стъпвам боса
по шепа огън и по дъх небе,
преглъщам дулото на куп въпроси.

Прицели се с омраза на слепец.
И просто не видя, че те обичам.
Избра ме бързо... само за агнец.
Но девет са животите и ми приличат.

Но девет са и болките, които
във мен се взряха. Със око на смърт.
Напук на тях... прощавам всичко.
Загребвам слънце. С твоя сърп.

Ренета Бакалова 

Защо така ме лъжеш, Февруари,
защо ме топлиш, сякаш си април?
Аз знам, че криеш снежните воали,
подлъгваш ме да мисля, че си мил.

Бъди суров, такава е съдбата ти,
виелици разхвърляй, студове.
А остави най-топлото в душата ни,
за лятото със жарки цветове.

Макар да си подмамил и кокичета,
усмихваш се наивно с нрава благ.
Готов да съблазняваш даже птичета,
а после хвърляш зимен похлупак.

Но знам, ще ни смразиш в прегръдка ледена,
и оплетеш с оковите от мраз.
Ти, зимен си, но пак с осанка прелестна,
бъди си честен – целият в елмаз!

Данаил Таков
 

Българийо, какво се случва с тебе?...
Не са единни твоите водачи...
Народът иска повече от хлебец.
Омръзна му да си мълчи. И плаче...

Във хаоса от хора и идеи
в кого провиждаш верния месия?...
А правилно ли разпознаваш змея,
заплашил да ни пръсне и затрие?

Българийо, дочуваш ли камбани,
че пулсът ти днес бие учестено?
Как да превържем лютите ти рани
и с тебе да ликуваме спасени?

Нима не се нарича Вяра изхода,
че мнозинството са навън от храма?...
Големи облаци над теб надвиснаха.
И чакат всъщност да разпалиш Пламъка!

Българийо, защо не си сплотена?
Какво ще доведе едно въстание?...
Как би могла да бъдеш съхранена,
един от друг щом почнем да се браним?

Радостина Драгоева 

Ти не успя да ми влезеш под кожата.
Няма време за бавно проникване.
Малко преди да подостря ножа си,
с кадифен взлом ми събра молитвите.
И сега ми препускаш из вените,
като стадо диви коне.
Тази кръв беше вече студена.
Закипя от любящо сърце.
И сега ще захвърля кинжала.
Да ръждясва от чужди сълзи!
Няма аз да съм все печален.
Мене няма пък все да боли!
Ще ти дам каквото остана.
И в замяна те искам вечно!
В този свят цял живот те нямах.
И сега съм на теб обречен!
Ти не ще ми навън излезеш.
Ще затворя до една всички рани.
Заживей в мен, макар под белези.
В плен не си. Със любов те браня...

Данаил Антонов 

Цял живот
правя опити да летя,
а срещу ми
ехидни усмивки.
Повярва в мечтите ми
една жена,
застана до мен
и ми даде кураж...
... но още помня ужаса
в очите ѝ!
Земното притегляне
ми даде мъничък шанс
и аз полетях
две педи успоредно
над земята!
Ех, не бе като полет на птица,
но все пак успях
да се превърна в съперник
на вятъра!
Миг или вечност
беше това,
но аз разкъсах
прегръдката на земята...
и оцелял във безмилостна битка:
с един от законите
на Вселената,
с поклонниците
на неверника Тома,
заслужих истински
свободата си!

Дамян Францов