Един без друг не можем с тебе вече,
предавам се - с любов ме покори,
очите ми към тебе все се връщат,
сърцето непокорно се смири.
Зениците ми лудо запламтяват
щом в погледа си влюбен ме плениш,
сърцето ми със нежност затуптява
помисля ли дори за миг за теб.
Един без друг не можем с тебе вече,
ти с твоята любов ме покори,
сърцето си на мене ти обрече
и може би с това ме победи!

Дарина Душкова 

Искам безпаметно да се напия,
да се изпразни главата ми от мисли.
Грижите, избледнели, да се свият,
мъркащи, безопасни и хрисими.

Хапят душата ми. Ръфат,
като глутница побеснели псета.
Бавно, настойчиво ме разкъсват
грижите, между два куплета.

Страшното е, че съм безсилен.
Какво ли от мене зависи?
Боже, как са нахално ухилени,
докато ги залъгвам с писане.

Румен Ченков 

Унесени в проблеми и във грижи,
във ежедневните неща -
тъй, неусетно дните ни се нижат...
Но ето, че на входната врата

в един момент се появява
тя - неочакваният гост.
За нея всички сме забравили -
за старост кой ли вдига тост.

Поглеждаш я и осъзнаваш,
че няма начин да я спреш.
Че тя на никой не прощава.
Сега пред теб е (щеш не щеш).

Тогава молиш за отсрочка.
И тя усмихнато я дава,
прошепва – „Скоро ще се върна,
но повече не ме забравяй!”

Тогава всичко преосмисляш
и почваш „новия живот”.
Посрещаш дните си с усмивка,
избягваш всеки идиот...

Обичаш, радваш се, живееш,
тъй - без да имаш притеснения.
Улавяш всичките моменти,
не се измъчваш от съмнения...

И пак откриваш любовта -
забравената, от години...
Ооо, ще почака старостта!
Най-хубавото предстои ми!

Даниела Димитрова 

Аз... не я пожелах. Друг направи това,
докато глуповато умувах.
Бе красива жена. По-красива не бях
и опитвал дори да сънувам.

Боже, колко бях плах! Днес не бих си простил.
Но тогава... Тогава ... Тогава...
Господ Ева за себе си бе сътворил,
но Адам ... взе, че го изпревари.

Онзи - другият, той - не, че бе по-красив.
Нито беше по-як. Ни по-умен.
Просто знаеше как да създава мотив,
за жена, дето мрази да губи.

А пък ближният бе от ония мъже,
за които се чувстваш виновен.
Че бе взел за жена идеал е добре,
но да спиш със мечта... е греховно.

Той така и до днес си живее във грях.
Мене завист жестока ме мори.
Как така той можа, а пък аз не успях
на мечтата да стана любовник.

Няма прошка за мен. Непростимо е - знам.
Няма ден да не я пожелая.
Съгрешил бих със нея, дори и във храм,
но поне за момент... ще съм в Рая.

Александър Калчев 

Вървя напред, докато видя бряг,
пък седна да почина, да размисля,
посока правилна да хвана пак
и бъдещето малко да разлистя.

Не губя много време за това,
посока имам вечно начертана,
единна в действия и във слова,
така съм просто по съдба призвана.

И не обичам сбъркани конци
от хора, дето все не са на ясно
какво да правят. Искам първенци,
с които си партнираме прекрасно.

И ей така, се питам, на брега,
дали не съдя някога излишно.
Човек е само Божия творба.
Дано помогна и да бъде личност!

Росица Копукова