Горят в небето ярки метеори,
оставят ясни, огнени следи.
Красиви са вселенските простори
от грейнали и падащи звезди.

Писмо ти пиша нощем сред пулсари
съвсем сама на лунна светлина,
а облаците като тъмни шатри
прикриват царствените светила.

Мечтая аз из лунните пътеки
да бродим с теб, звезда да ни е гид.
Ще скъсам лунното, вълшебно цвете
за теб от необятния зенит.

Аз вярвам в любовта, в теб и в доброто
и радостта ти нося вместо дар.
Не ми ли отговориш на писмото
ще долетя при теб като Икар.

Силвия Милева 

Зад всяка дума казана в мълчание,
стои една разплакана жена!
Зад всеки поглед пълен със страдание,
стои една изстрадала душа!

Зад всяка ласка дадена със радост,
стои едничка истинска любов!
Зад всяка нощ прекарана нахалост,
стои мечта, наметната с покров!

Зад всеки ден изпълнен със надежда,
се крие нежно-бяла светлина!
Усмивката лъжлива ти изглежда,
когато е прикрита в тъмнина!

Едни ръце протегнати с желание,
те правят истински щастлив!
Зад вик един изпълен с отчаяние,
стои живот - безмилостен и сив!

Една звезда самичка свети в мрака!
Една Луна усмихва се в нощта!
Едно сърце със трепет някой чака!
Едни очи очакват любовта!

Добромир Радев 

Нямам сън. Нямам студ. Нямам спомен.
В мен остана единствено страх.
Страх от обич, насила отровена
и погребана в мрак и във прах.
Нямам Бог. Нямам кръст. Нямам мисли.
Само болка, противна и зла,
с черна кръв по сърцето изписана,
подплатена с ненужни слова.
Нямам чест. Нямам власт. Нямам пламък.
Изгорих всички стари сълзи.
Нямам нищо. И тебе те няма.
Няма как - тази нощ ще боли.

Сибин Майналовски 

Всеки истински мъж се раздава, но бавно.
Като влюбен се дръж, все едно е отдавна.
Занеси ѝ цветя. Заприказвай я нещо.
Нека днес само тя бъде твоята среща.
Все едно е така вече толкова време...
Погали я с ръка - зима е, и студено.
Покажи, че си мъж, че я искаш отдавна...
Като влюбен се дръж. И целувай. Но бавно...

Добромир Банев 

Защо стоиш разкаяна пред мен
и мълком чакаш моята присъда?
Не съм отритнат, нито унизен,
не съм и няма никога да бъда.

Дори да те обичам още век,
душата ми обидата ще пъди,
защото знам, че съм роден човек,
защото знам: за обич не се съди.

Иди при него с радостно лице!
Не те виня, макар да те загубвам.
Безгрешно е човешкото сърце,
щом от сърце и люби, и разлюбва.

Добри Жотев 

Аз търся брод към теб и живата вода,
и моята любов към тебе съм намерил,
вървя след теб, следа подир следа,
Българийо, за тебе зная сто поверия.
Понесла своя кръст последният триумф
ще дойде като новото начало,
високото небе над твоя друм
ще гони сенките на облаците в бяло,
захвърлила в мъглите сетния мираж,
повярвала на неотклонната си участ

да бъдеш знаме на славяните, кураж
им даваше за всичките сполуки.
Отдавна имаш дълъг бряг, отвъд
шумят със своя бяг вълните,
не само болките в горящата ти гръд
минават през променливото в дните.
Далеч е този твой примамлив бряг
и ти не се прекланяш в съзерцание,
готова да простиш на всеки враг
и с удари да не отвръщаш на закани.
От твоя извор с живата вода,
ще дам вода на всички твои стражи,
а ти оставяш в нас следа подир следа,
по пътища и кръстопътищата даже...

Димитър Станчев