До тука бях с добрите маниери!
Подмятаха ме дълго като плик …
От днес и аз ще бъда лицемерна
и пускам в сила грубия език.

Ще бъда лоша, даже безсърдечна.
Сърце си нямам, за да ме боли.
Изгубих го отдавна, от човечност,
че има ли щастлив от добрини?

Но от днес ще бъда неприлична
и хич не ми се мисли за любов …
За нормалните това е нетипично,
а за лудите е начин на живот.

До тука бях с добрите маниери!
Сърце си нямам, за да ме боли.
Ако някой, го някъде намери,
моля, нека си го задържи!

Сияна Георгиева 

Аз не знаех,
че мога така да обичам.
И да чувствам така.
Ти изпълни
със тръпно очакване дните ми.
В теб открих любовта.

И усещам
как всичко във мен се променя.
Гледам с твойте очи.
Нещо -
толкова просто
и толкова земно,
идва в моите дни.

Преоткривам света
със очи на мечтател.
Имам втори живот.
Тази обич
е цялото мое богатство.
Моя светла любов!

Елица Ангелова 

Върти февруари на бурята снежния пумпал,
върти и погребва излъгани пъпки отвън.
Сега ме спасява единствено огънят, лумнал
напук на студа, на ръцете под тънкия звън.

На двора, за пъпките, вие съседското куче,
затваря очи срещу вятъра, тъпче в снега.
Защо не можах като него и аз да налучкам
за болката лекове, лесния ден - без тъга.

А огънят бавно настъпва натам, към вратата.
Навън да излезе и всичкия сняг ще стопи,
ще тръгне по пътя и от развилнелия вятър
цветя ще направи. До утре дано устои.

Ели Видева 

За някои - то значи състояние,
имущество, пари, богатство, власт...
За други пък е удоволствие без разкаяние,
и те възползват се от него, без да губят нито час.
Замислихте ли се какво е щастие сега?
За птиците - е полетът в небето...
В пустинята - това е капчица вода...
За майката - това ѝ е детето...
За слабият - подадена ръка...
За влюбените - е любов в сърцето...
За болният човек - това е здраве...
Самотният пък търси си приятел...
А някои щастливи са, ако сънят им стане и наяве...
За други щастието е да си мечтател...
На щастието пълната рецепта аз не зная,
но според мене отговорът е готов:
На всички от сърце ви го желая!
Забъркайте сами рецептата за щастие с любов!

Елена Найденова
 

Наследник съм законен на Всемира,
на земния позор и земна слава.
Аз зная как безсмъртен вожд умира
и как - без Бог - сърце осиротява.

Свидетелят съм, който много знае.
А знаещите подло ги убиват,
далеч преди да свържат двата края
в отчаяна и гладна съпротива.

Наследник съм... Какво получих всъщност?
Какво му е потребно на човека -
вода и хляб, любов и топла къща.
Но къщата си има ипотека.

Наследник съм. Общ дом ни е Всемирът -
гнездо и полог, праг и брачно ложе.
Но в този дом бездомните умират.
Нима си го ипотекирал, Боже?...

Симеон Манолов 

За две ръце, протегнати насреща,
земята бих докрая извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз — по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде като небе голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка — песен, а от песен — мъка,
и аз не зная как ще издържа

при тая среща — ранна или късна,
на тоя огън — древен или нов.
Ако сърцето ми сега се пръсне,
едно помни — било̀ е от любов.

Евтим Евтимов 

Точно днес реших да нехая.
Да, точно днес!
Ще попивам живота безкраен
без сметки и груб интерес.
Точно днес реших да не мисля.
Да, точно днес!
За обиди отдавна безсмислени,
отмъщения с план до финес.
Точно днес реших да заглъхна.
Да, точно днес!
От сълзите да си отдъхна
и да се смея в унес.
Точно днес реших да възкръсна.
Точно днес! Още сега!
Няма после, а утре е късно.
Вече съм феникс със нови крила.

Евелина Пашова 

Във мен живеят две жени
различни, уязвими.
Едната бори се с мъгли,
макар да няма име.
А другата е като блян,
като добра магия,
родена в топъл океан,
където няма зима.
Едната винаги мълчи -
потайна, срамежлива.
А в другата - пожар гори -
напомня, че я има.
Едната вярна е докрай,
а другата хитрува.
Едната плаче, щом боли,
сълзите ѝ са топли.
От другата хвърчат искри -
показва свойте нокти.
Но двете се спогаждат в мен.
Тъгуват и се смеят,
крещят, мълчат, но са във плен,
и някак си живеят.

Ева Корназова 

В измолена от Бога тишина
аз искам със очи да те докосна,
отхвърлил всяко чувство за вина
и примката на всички стари робства.

Едва ли във повторения свят
ще ти открия тайни неоткрити.
Но все едно, щом птиците летят
и щом се раждат жилави тревите.

Ако до днеска нещо не разбрах,
това е кръговратът на нещата.
И как така душата става прах?
И как любов се ражда от сълзата?

А ние с теб сълзи ли сме, не знам.
Прераждане навярно ни очаква
в една земя, свещена като храм,
която пее или пък оплаква...

Ще минеш през жаравата и ти
и аз със теб - по огнена жарава.
Нас огън нека да ни освети,
да ни въздига и ни опрощава.

Драгомир Шопов 

Чувствата си не обличам
в дрехи “Втора употреба” –
че на клоун ще приличам
пред света ни разногледен.
Нека слънчев лъч огрее
миговете разпиляни.
Запламтя свещица в мене –
моля се да не угасне.
Ала вятърът не спира,
чупи с пръсти мойте клони –
и душата не разбира
обичта ми кой прогони?

Дора Ефтимова