Не казвай трудните въпроси.
Усмихнати да помълчим.
До днеска заедно, а после
ще трябва да се разделим.

Не питай - няма да ти кажа.
Поискай - всичко ще ти дам.
И със любов ще те накажа,
и с нея няма да си сам.

Златка Митева 

Не ме сравнявай
с другите жени.
Различна съм.
На нищо не приличам.
Мигът, във който
ти ми измени
сложи край
на всичките: „Обичам!“
Не чакай
да пророня и сълза,
назад да се обърна
със въздишка...
В любимия
предател щом видях,
за мене мигом
се превърна в нищо.

Не ме сравнявай
с другите жени.
Трохи от масата ти
няма да събирам.
Или съм всичко
в твоя свят, или
върви по дяволите
и за миг не спирай!
Не ме мисли,
сега ми е добре!
Измяната
край мене не вирее.
Аз мога да живея
и без теб,
но без любов
не мога да живея.

Златина Великова 

Благословен ли съм, или наказан
да съществувам противоречиво,
но съм осъден цял живот да нося
във плът на варварин душа на елин.
Към съвършенството отправям поглед,
а се препъвам в делнични съблазни
и туй, което се стреми да литне,
е смазвано от тежестта на хляба.
Не ми достигат вече сетивата
до изнемога да се наслаждавам,
ала което тялото ми иска ­
душата го отхвърля със погнуса...
Дух и материя ­ каприз неведом,
борба на рая и на ада в мене!...
Нима ще трябва цял живот да мъкна
с крилата на духа суетно бреме?...

Здравко Кисьов 

Безброй брегове
и нито една Пенелопа...
Една да имаше, Боже,
Одисей щеше да помни
чистотата на нейното ложе.
Колко много балкони,
с трептящи на вятър гароти
вместо тънки простори
и нито една Жулиета.
Ромео живее по ноти
тихо, извън сюжета
и всяка вечер, по малко
свиква с отровата... и въжето.

Жени Иванова 

Животът е един безкраен празник.
Една безумна радост, че сме живи.
Едно лице на вечните съблазни
и на изплъзващите се мотиви.
Животът е това, което ти си,
и туй, което без да щеш, убиваш.
Останалото? Носи този смисъл,
ала над всичко друго е да бъдем живи.

Емилия Пройнова 

По въжето на риска
този свят балансира,
съдбоносно увиснал
над манежа миниран.
Няма зрители. Всички
сме високо над купола.
Тишината космична
може в миг да се срути.
Вместо цветни прожектори
и овации шумни,
смъртоносният спектър
може утре да лумне.
Само жест непредвиден -
и Земята взривена,
на отломки безименни
ще кръжи във Вселената.

Стефка Кръстева 

Няма нищо загубено, няма нищо пропуснато
от могъщите сприи на космоса вечен...
И пулсира животът, моделиран в изкуството,
на възход и на сривове злостни обречен...

Няма нищо забравено! Летописно предсказано -
все слънца и възходи след бури стогласи...
Което бе свято - ще цъфти отбелязано
в столетния полет на мъдри пегаси...

Няма нищо пропуснато... Няма нищо загубено
сред могъщите сприи в битието космично...
И разискряш всевластно чрез слънцето влюбено,
и с небесните бури скърбиш драматично...

И с лъчистата мъдрост, за изпит орисана,
ще излитне духът ти за сбогом обречен...
И препуснал в пътеката звездно изписана -
ще се втурнеш крилата към храма всевечен...

Ана Александрова 

Тъга ли си - в измислена история,
или любов - в невидим силует,
загубена във времето теория,
облечен в рими прелестен сюжет.

Борба ли си - за власт неутолима,
или сълза - във мрачна самота,
обърканост - във бъдеще незримо
или отронен стон във тишина.

Мечта ли си - така недостижима,
и кръстопът - разкъсващ ме на две,
студена ли си - в лед душата свила,
или ранена птица, търсеща небе.

Целувка ли си - носеща утеха,
или измама, с тръпнещи ръце
безумна страст, облечена във дреха,
или създание от други светове.

Обичам в тебе цялата феерия,
макар да няма логика в това,
но кой ти търси в любовта мистерия,
ти просто си магията - Жена!!

Стефан Александров 

В света със поглед от скръбта тъй чист
се взирам да те зърна без надежда.
Обикнах даже чуждите очи,
защото в тебе са се вглеждали –

зелени, черни, сини глъбини,
в които си потъвала за кратко...
С очи на сляп бих своите сменил,
ако зазидана си в мрака им.

Емил Иванов