Не ме проклинай. Пътят ми се губи
из сенките индигови на мрака.
Аз може и да съм ужасно влюбен,
да знам, че нейде още ме очакваш...

но пък да помня, че съм бил и кръстен
пред строгата сияйност на олтара:
издайнически свети моят пръстен
и пак живея мяра според мяра.

Затуй не ме кори, че доста често
съм ту щастлив, ту безразлично хладен.
Жена до мен планетите размести
и в шепите си слънцето ми даде.

И аз не мога да не съм до нея,
в зениците щ да искря до късно,
макар че утре пак ще благовея,
когато твоят образ в мен възкръсне.

Ивайло Терзийски 

Записах се на курс по Лицемерие
и най-напред научих грозна истина –
в емоциите кредит на доверие
не ти гласуват, щом покажеш искреност.

На никой не му трябва честността ти –
най-верен документ за самоличност.
На показ да я вадиш, днес се смята
и за излишно, и за неприлично.

Сега за документ брои се маската
в комплект с усмивка мазна. Обезателно!
Към всички случаи и хора пасва,
ако я ползваш често и старателно.

Гаранция – ще те харесват всички.
Прати си съвестта в приют за бедни.
Бъди удобен – ще си симпатичен.
Ласкай – ще си перфектен събеседник.

На курса по конспекта знам въпросите –
назубрих ги до най-последно слово.
Но сигурна съм – въпреки уроците,
на изпит ще се проваля. Отново.

Стоянка Фъркова 

Всеки ден в копнеж по теб,
аз душата разсъбличам.
Да усещаш ти през мен,
колко много те обичам.

Всеки ден съм ти обречен!
Много значиш ти за мен.
На сърцето порив вечен,
в миг щастлив си уловен.

Ти си моята надежда,
в този свят с любов роден,
на крилете на мечтите,
пълен с вяра да съм в плен.

Ти си щастието и свободата
да обичам без предел.
С теб аз вярвам във съдбата,
и пред времето съм смел!

Ивайло Костов 

Пожелавам ти любов!
Аз от любовта живея.
В дните с мен не бе готов,
но след мен ти срещна Нея...

Влюбваше се ден след ден,
без досадните въпроси.
Аз се чувствах наранена
и съблечена, и боса...

С теб залъгвахме нощта
и покривахме се денем,
ала дребните неща
ни държаха откровени.

И дойдоха времена,
навиците ни превзеха.
Всеки търсеше вина,
после – бягство за утеха.

А сега стоиш с ръка,
пак протегната към мене.
За съвет ли? Как така?!
С векове сме разделени.

Пожелавам ти любов.
Вече съм така различна.
Всеки ден се сменя с нов...
Нека да не криволичим.

Зоя Господинова