Света надлъж и шир обходих,
изпитах радост и беди,
незнайни кътчета пребродих
под ярко слънце и звезди.

Във замъците с мрачна слава
на тайнствения Албион
смрази кръвта ми страшна врява
на призраци - цял легион.

Във африканската савана
видях какви ли не стада.
За малко даже лъв да хвана,
но подарих му свобода.

Пътувах в джунгли и лагуни
и под небе открито спах.
Говорих с палави маймуни,
но нищичко не им разбрах.

Накрая вкъщи се завърнах
със стара сбъдната мечта
и записките си разгърнах,
на други да ги прочета.

А глобусът послушно чака
отново да го завъртя
и да обходя пак земята,
на стола както си седя.

Валерия Тодорова 

Когато лошото в човека
обхване ме във своя плен,
усещам сянката ти мека
да се надвесва върху мен,

подобно нощен облак, тайно
над покривите спящи спрял
и изведнъж видян случайно
от минувача закъснял,

и не видян - отгатнат само
по угасените звезди
като присъствие голямо,
което мълком го следи.

Валери Петров 

Видях те как я галиш коленичил,
а казваше, че вечно ще си мой,
че само мен безумно си обичал,
макар да са те любили безброй.

Защо не си отиде със достойнство,
обидата защо не ми спести?
Какво спечели с тайното си двойнство,
когато от приятел се лиши?

Не те затворих никога във клетка,
защото волно исках да летиш
и никога не ти потърсих сметка,
защо над чуждите гнезда кръжиш.

Защо не си отиде с честни думи,
с протегната приятелска ръка?
Издигна бариера помежду ни
и святата ни клетва проигра.

Наташа Басарова 

Боже, Боже, колко стари книги
все това ми казваха, но аз
кули и стени срещу им дигах
и не чувах мъдрия им глас.

После гледах как кръвта се стича.
Топлех наранената си гръд.
Свивах се под удара на бича.
И все чаках праведния съд...

А какво след сметката излезе?
Все така животът си тече:
грешникът от рая ми се плези,
честният във ада се пече.

Найден Вълчев 

Аз ударих вратата и хукнах подире му.
Аз го молех и виках, и плачех...
Под нозете ни мигом избяга баира
и морето изскочи от здрача.

Аз го стигнах и паднах пред него на кея.
Аз му казах:
- Мисли за децата си!
А насреща ни черни баири люлееше
- като нощ почерняла - водата.

Той отиде на кораба с още седмина.
А сирената виеше, виеше.
Той полегна на руля и бързо замина
да спасява разбита гемия.

Онемяла, повдигнах ръце обезсилени
и затиснах сърцето си-язва.
Но да беше останал,
не бих му простила
и завинаги бих го намразила.

Надя Кехлибарева 

По пътя си какво не съм била? –
за тъжен – песен и мехлем за рани,
за цял живот с търпение събрани
вълшебства върху връхче на игла.

И сладкогласно вятърно звънче,
и капка дъжд за зажаднели устни,
и мека глина в дланите изкусни,
на любовта... Животът си тече.

А аз все чакам златната вода
и в песен на авлига съм - незрима,
в сълзите ви и в радостта ме има,
дори смъртта със смях ще победя.

Щом звездна нощ разстели небеса,
в съня ви тих ще цъфна, като цвете,
ще ви разкажа, щом ме позовете
сто приказки за светли чудеса...

Надежда Ангелова 

Изпълват гибелни видения
и моя сън,
и моят ден.
Кръвта в тревожните ми вени
пулсира с ритъм ускорен.
Болят възпламналите рани,
нанесени
от чужд и свой.
Гнетят ме тягостни терзания.
И няма никъде покой...
Човек жадува за хармония,
за правда
и за красота.
А все дими под небосклона
тревожен блясък на кръвта.

Младен Исаев 

Аз ли зарязах живота или той ме заряза?
Май се загърбихме по взаимно съгласие.
Страх ме е вече от него. Плюя си в пазвата.
Уж съм широка душа, а съм вече на тясно.
Как да развихря фантазия, позитивно да мисля?!
Щом ме дебне несигурност в бъдния ден и омраза,
и не виждам пред себе си грозде, дори да е кисело.
Аз ли зарязах живота или той ме заряза?

Валентина Шейтанова 

Не съм летял, но съм усетил,
отнякъде дошло е в мен,
че по-добре е за небето
с криле да бъдеш надарен,
отколкото да си възнесен
връз Аполо или Восток
и включен в спора интересен
кой по-достигнал е до Бог.
И не с ракета непокорна
в космическите висоти,
а без боне - на безмоторник
на ниско да се рееш ти.
Да виждаш тънките тревички,
роса в очите да блести,
но не затуй, че си над всички,
а от възторг да плачеш ти...
Земята ни добра и скромна
не бива бързо да лети.
Огромна топка е, огромна,
но стъклена е, знаеш ти...

Михаил Милчев