Всеки от нас е това, което милее,
всичко останало е пълнеж.
Радвай се,
ако има за какво да живееш,
жалко,
ако няма за какво да умреш!

Иван Карадачки 

Грешат онез, които те отъждествяват с късче мрамор,
и аз към тях не мога да съм равнодушен. Мамо,

ти ме роди, отгледа ме, възпита ме и ме изучи -
сега не искай да съм верен, да съм предан като куче

и припознал стопанина си, пред свирепата му шашка
угоднически да скимтя и да въртя опашка.

Не искам като камък да вися на бялата ти шия,
когато те връхлитат яростно стихия след стихия.

Не искам да съм от онез, които майсторски въртят езика,
наместо правдата за времето всегласно да извикат.

Не мога, и не искам, да се гуша в топлите ти скути,
когато цял народ се хвърля в бездната без парашути.

Аз искам да съм малка част от истината, зрънце,
да бъда семенце покълнало под галещото слънце

и да се слея с дишането тежко на земята,
а не да кукуригам дрезгаво, не да се мятам

като мушица край фенера на Историята и да чакам
светулките наоколо да превъзмогнат мрака.

Тодор Чонов 

Къде ще бягате, къде,
когато дойде време за отплата
и всички до един ви доведе
пред портата небесна Съдията.

Какво ще Го излъжете, какво,
когато Му се сринете в краката
и е угаснал виртуалният живот,
а на небето няма адвокати.

И ще обжалвате ли, пред кого,
когато Той започне да избира:
от Страшен съд издадена за едного,
присъдата Му – кой да я касира.

А ангелите как да продължат
за вечния живот изтеклата ви виза:
запазени места отдясно не важат,
дори да подариш едничката си риза.

И кой ще ви помогне, кой,
когато ще ви запокитят в мрака.
Не бойте се – на първия завой
с фенер запален ще ви чакам.

Иван Георгиев 

Жената е родена да е цвете,
с ухание и нежна красота,
докосвана със обич от ръцете,
които я поливат- с любовта.

Жената е родена да е пламък
в огнището на мъжката душа,
да бъде господарка в своя замък -
обичана, без капка суета.

Жената е родена да е птица,
гнездото си да топли през нощта.
Любимият човек да я обича,
да бди с крила над своите деца.

Жената е родена да дарява
във всеки миг по капка красота.
Сърцето ѝ докрай не остарява -
запазва младостта и любовта.

Тети Рейзи 

Дали ще бъда стрък трева,
когато няма да ме има?
Или бездънна синева
на речен вир,
скован от зима?
Дали ще бъда корен стар?
Или топола?
Или храсти?
Дали ще мисля за кошмар?
За къшей хляб?
За лудо щастие?
Но вярвам и тогава пак
човешко слънце ще изгрява,
а то окаляния сняг
с усмивка детска
ще стопява...

Иван Атанасов 

Не, не искам да си друга.
Остани си същата.
Не променяй нищо в себе си,
не се превръщай,
в неуспешна графика,
в безцветност.
Виж сега каква си хубава –
още несъбудена и топла.
Не променяй нищо в себе си.
Преструвай се.
Открадни дъха ми с тихи вопли.
и с оная невъзможност –
запази я в себе си невидима -
рано е да я пилееш още...
Не, не искам друга. Днес те имам,
а и утре е далече, затова обичай ме,
не променяй нищо в себе си безименна –
иначе ще спрем да си приличаме...

Ивайло Цанов 

Исках твоя да бъда стихия
да ме галиш с изгарящи пръсти,
не готвачка на боб и яхния
притеснена дали ще са вкусни...

Обещаваше да съм принцеса
в златна рокля с кристални пантофи,
но дворецът смени си адреса -
в бащин дом правя пиле с картофи.

Щях да бъда фатална и дръзка,
магнетична с очи, като въглени...
Днес отчаяно банята лъскам
в пеньоар, но със планове пъклени...

Още малко кураж не достига
да не чакам за следващ живот,
да извикам: Достатъчно! Стига!
и да спра да играя робот...

Който иска да меси кайма!
Който иска да пържи кюфтета!
Аз започвам да бъда ЖЕНА!
За начало вземи ми лалета!

Таня Батаклиева