До дъно ги изпихме чудесата.
И нямаше какво да се повтори.
Беснееше в снега разлюбен вятър -
не можеше от ярост да говори.
А го обичах толкова, че сложих
окови на стиха - и готвех супи.
И се потяха новите велможи,
че любовта не може да се купи.
Заспивах до брадата му - по-снежна
от снежната картина на ноември.
И изтъках припряната си нежност
от паяжини, листопад и нерви.
Площадът се учудваше, че мога
след толкова раздели да се смея.
На майка ми среднощната тревога
се спъваше пред факта, че Живея.
Защото всичко беше за последно -
на много бързи глътки го изпихме.
И затова, преди да се погледнем -
мълчахме дълго.
И не си простихме.

Камелия Кондова 

Животът на човека – хвърлен зар.
Душа на тяло става господар.
Да поживеем с обич и с добро!
Така от нас ще бяга всяко зло.

Животът на човека – Божи дар.
Душата в тялото разпалва жар.
Припламва, тлее, пука и гори...
Човекът е щастлив с дела добри.

Калин Коцев
 

Когато безсилно се мята
сърцето ми без да прости,
когато личат по земята
оставени скоро следи,
когато в душата ми нещо
кънти като удар от чук,
когато разбирам, че вече
пътят завършва до тук,
тогава разбирам, че няма
за никого два пъти бряг,
че никога морската пяна
не може да стане на сняг,
тогава разбирам, че вчера
смехът ми е бил без цена,
че никой не трябва да мери
вината със своя вина!

Когато безсилно се мята,
сърцето ми без да прости,
аз знам, че ще дойде и лято.
Но никога както преди! 

Аз исках много малко, само капка
от извора на твоята любов,
една усмивка мимолетна, кратка,
една черта на твоето чело.
Една прегръдка искрена и мила,
тих ъгъл нейде в твоето сърце,
веднъж да мога само аз да скрия
очите си във твоите ръце.
Знам, че сгреших да искам по минута
от пълния ти поглед със копнеж,
когато пълен с чувства си се лутал
и всичко искал си да ми дадеш!

Цвети Иванова