Аз съм магьосница,
фея,
глупачка.
Аз съм момиче,
жена
и хлапачка.

Аз съм и сън,
и мечта,
и илюзия.
Аз съм див ужас,
и вятър,
и буря.

Аз съм стихия,
пожар
и огнище.
Аз съм ухание,
цвете,
трънище.

Аз съм послание,
слънце
и ритъм.
Аз съм дихание,
музика,
стих съм.

Аз съм пристанище,
бряг
и спасение.
Аз съм удавник,
весло,
вдъхновение.

Аз съм гора,
и поле,
и лагуна.
Аз съм и свещ,
и безумие,
струна.

Аз съм
една реална жена.
Щом си до мен,
съм всичко това.

Катя Славчева 

Един странен спомен
изгонен, бездомен
почука на мойта врата.
Брадясал и гладен,
отритнат, забравен
помоли за хляб и вода.
Нахраних го с вяра
а жаждата стара
с дъждовна вода утолих.
Предложих му вана
застлах му дивана
и стоплих съня му със стих.
На другата сутрин
в празната кухня
ме чакаше чаша кафе;
три рози в саксия
и листче хартия
с голямo, червено сърце.
Тогава си спомних,
че този бездомник
е смисълът в моя живот.
Сълзичка се спусна
и тихо въздъхна:
"Добре, че се върна, Любов!"

Катерина Кайтазова 

Аз някой ден ще си отида ей така,
недопрочела очерка на болката,
снишила се до възел самота
и лека от тъга, като обрулен облак.

И няма да узная колко точно
от любовта си още искам да ти дам,
и колко надълбоко мога да надскоча
вината, че без мен оставаш сам.

И няма да погаля за последно
косите ти, извити в бял въпрос.
Защо изобщо има понеделници,
щом всеки ден е край, безумно прост?

И знам, че ще надвикам суетата,
която е орисница на първия ни дъх,
и безгранично и безсънно, без остатък
при теб ще се завръщам с утринния лъх.

Аз някой ден ще си отида, както днес
от теб си тръгнах, без да кажа дума.
В ненаранена тишина една безплътна свещ
неистово овалите ти непонятни ще целуне.

danda 

Изтърпя ме - самотно сърце,
изтърпя мойте парещи рани
по кървящите боси нозе,
със които катерех вулкани...

Падах, ставах и сили пилях,
да премина горещата лава,
без света, който бавно градях
върху теб - и за миг да пострада...

Все очаквах да срещна добро,
все се молех светът да е топъл
и красив... но поредното зло
в мен изтръгваше времето с вопъл...

Все очаквах да срещна съдби
и с душите им аз да играя
най-красивите земни игри,
да се слеем с духа на безкрая.

Все очаквах да срещна любов
и в косите ъ дом да си свия,
да летя върху вятъра нов
и в очите му - обич да пия.

Не дочаках - ни дом, ни любов,
ни петаче в душата ми клета...
Лъхне нежност - а после суров
вятър зимен във нея все скита...

Не успях, знам, самотно сърце,
не успях да те видя щастливо,
всичко сякаш и времето взе
само мен трябва ти... да проклинаш...

Чавдар Василев