Всичките ми грешки са безценни!
Всяко камъче, което ме препъна,
всеки тромб във крехките ми вени,
всяка болка, пред която се огънах...

Бурите, които превъзмогнах,
небесата ми, светкавично раздрани,
и куршумите от думи злобни,
всичко е в сърцето ми събрано!

И добре, че то, сърцето, е голямо,
та побира всичките ми грешки
и лекува всичките ми рани,
съхранява гените човешки,

за да мога пак да се усмихвам,
и "на въпреки" да съм щастлива...
Те, стихиите, си идват и отиват...
Ще ги боря! Докато съм жива!

Керанка Иванова 

Във синия сумрак на утринта,
когато си отива февруари
едно врабче предпролетно запя,
а песента душата ми опари.
С настръхнал, мокър гръб
като градинска сива котка,
врабчето малко будеше света,
дървото пък му беше лодка . .
Отвори слънцето небесната врата
три лъча, злато от небето
целунаха самотното врабче.
Ела, любими, сипвам от кафето,
денят тепърва ще расте...

Юлияна Атанасова