Ела, да те науча да летиш!..
По-скоро ще ти кажа как се пада.
Идеята е гласно да мълчиш
и всичко непростимо да прощаваш.
За полета се иска равновесие,
а казват, че небето е на дупки.
За падането може със човече,
една ръка и няколко милувки.
Високото е повече за ангели.
От ниско се смекчава всеки удар.
(Дали случайно ги наричат паднали
и дяволът жадувал е за чудо?)

Ела, да те науча как се пада!
Дойдохме на основната си дума.
Земята те привлича без пощада
с основно предусещане за буря.
По-сетне ти се иска да разпериш
крилете, дето някак си ги нямаш.
Усещането силно да трепериш
е силата, с която се раздаваш.
А птиците завиждат на ръцете ти
на смисъла, че няма да забравиш.
Летенето изглежда само весело,
а щастието е в това - да се изправиш.

Николина Милева 

Беше обич, жарка като пладне,
бурно връхлетя ме - дива хала.
Кой да бе ми казал, че ще падна
в две очи!? Ех, луда - полудяла...

Горд и дързък, точно като дявол,
само с поглед сякаш ме докосна.
Скърших се, внезапно отмаляла,
под ръце и устни буреносни.

Силата ми, Господи, къде е?
Де е самодивската ми риза!?
В стомна огън мога да налея,
но от плен такъв не се излиза.

Как можах сама да се удавя
в тихите му извори, дълбоки!?
Уж съм упорита, своенравна,
а пък станах скитник без посока.

Обич ли е, Боже, или клетва!?
Знам добре, че грешна съм за трима,
но сред мрака черен ми просветва
като въглен неговото име.

Ангел ли небесен ми го прати,
пак ли минах пътя на Рогатия!?
Все едно, направи ме богата
и приши магия към крилата ми.

Вики Горанова 

Обичай ме, когато
съм зъзнеща и слаба.
До болка откровена,
без грим и суета.
Пияна от приличие...
И собствена, и ничия,
стопявам ледовете –
преди да вледеня.
Безпътна и очаквана,
и дразнеща понякога.
От нежност се раздавам,
но сила в мен тая...
До глупост романтична,
а сетне безразлична.
Обичай ме такава...
Аз просто съм жена.

Веселка Василева 

В това жестоко време с вълчи нрави
на животински страсти и падение -
благодаря, Любов, че си такава,
че имам теб и всичко си за мене.

Благодаря за нежността човешка,
която ме окриля в пътя труден.
Благодаря, че в часове най-тежки
в прегръдка срещам изгревите буден.

Ще минат дни на изпитни и болка,
излъгани надежди и поврати,
и в миг един ще разберем с теб колко
с взаимната потребност сме богати.

Дори да не дочакам час спокоен
докрая си - щастлив ще бъда само
за любовта ти, ако съм достоен
и ти е нужно мъжкото ми рамо.

Веселин Чернялски 

Внимателно, стремително, красиво,
като по въже над бездна –
нека да преминем талантливо
през живота, който не изчезва.

Той тръпне във безброй превъплъщения
и надмогва всякакви беди.
И в недрата си отглежда гения,
за да може да се прероди!

Николай Гюлев