Вече се преборих с изкушението
и не съм така уязвима, както бях.
Върнах се към собствения си живот.
Не знам защо, но нещата, които ми каза тогава,
начинът по който ме гледаше,
ме караха да се чувствам
щастлива и тъжна едновременно.
Липсват ми...
Не успяхме да се възползваме от мига,
който имахме...

Виолета Станиславова 

Проклятие ли ме преследва
или пък ме пресреща грях...
Минах дните си безследно.
Ранен и зъл през тях вървях.

Живях открит като мишена
и под куршумен суховей.
В пробойните ми вихър стена,
оплакаха ме дъждове.

Сега застанал на превала,
в интимно изповеден час -
за нищо минало не жаля
и нищо не очаквам аз.

Но пак змийче-надежда плъзва
към мен през бурен и цветя.
Отдавна в лятото си мръзна -
дали ще ме затопли тя?

Запрятам овехтяла риза
и спотаил зад зъби вик,
ръка подавам, да ме близне
с красиво раздвоен език.

Пейчо Козарев 

Животът е сцена.
Последният земетръс
обърка хода на стрелките.
Няма кой часовника
да поправи,
времето да свери.
Вината да поеме
за човешките несгоди.
Гадаем по звездите,
а сме на ръка разстояние
един от друг.
Неосъзнати.
Ще изригнем
като вулкан,
ще рухне...
Този свят ще рухне
без любовта,
която все я няма.

Павлина Петкова 

Приятелко, не зная как е с тебе,
но аз греша без видима причина -
захвърлям дни във първа употреба...
А втора няма!... Няма и да има!
Една любов пропуснах покрай мене -
бе първата! - След нея - само зими.
Но късно го разбрах, едва след време...
А втора няма! - Няма и да има!
При все че младостта ми се пресрочи
и страницат нея не подминах,
нехаен бях при първия ѝ прочит...
А втори няма! - Няма и да има!
Длъжник съм на баща си. И на мама!
Но тях ги няма вече от година!
Виновен съм, че бях неблагодарен...
А прошка няма! - Няма и да има! 

Прекрасно е, че мога
да забравям!
Така на близки и познати
давам
възможност да живеят
по-спокойно
по правилото двойно
или тройно.

Запомненото, то ме
състарява!
Защо да помня, ако мога
да забравя?
Забравата ми носи
слънчев ден.
Не някъде навън, а вътре
в мен.

Нино Николов