Живях. Упорствувах. Но ето на -
в живота не можах да преуспея.
и е капризна също като нея.

Измами ли те или предаде,
подгонена от помисли нездрави,
човек не може да се разведе:
без собствена съдба какво да прави!

Манол Манов 

Не питай за цената на мечтата -
бори се, литвай, падай и умирай!...
Носи я винаги напред - в ръката,
възкръсвай: ставай, искай и намирай!
Не я затваряй в себе си, в душата...
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата!
С възторг и трепет, с вяра в чудесата -
тя ражда и мира, и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата...

Людмил Янков 

В живота си обичах неведнъж –
копнеех за любов и топлота,
и щедро се раздавах – влюбен мъж,
прекарал дни и нощи в самота.

Душата ми – разплакана камбана,
отекваше при всеки удар нов,
получен от поредната измяна
и болка от предадена любов.

Каквото е било, било е! Свърши!
Платил съм вече свойта дан!
Животът рано ме прекърши –
бях дълго сам, бях дълго сам...

Навярно цял живот съм те копнял
и ето най-накрая те открих –
към тебе Обич моя съм вървял,
намерих те – в един изплакан стих,

изпълнен с болка, толкова позната,
която да потръпна ме накара
и просто в тебе разпознах Жената,
способна да възвърне мойта вяра,

че още мога да обичам, да мечтая,
че още мога нежност да раздавам
и затова се вричам до смъртта си –
да те обичам и те обожавам!

Любомир Попов 

Аз коя съм не питай.
По-добре измисли ме.
И във твоите стихове
аз присъствам без име.
През съня ти се нося,
скорострелно улучвам.
Същността ми е боса.
Все на тебе се случвам.
Звездопади създавам
и вселени зашивам.
Ветровете раздавам
и росата попивам.
Във сърцето ти спирам.
И със капка обричане
всички болки изтривам.
Аз се казвам Обичане.

Любка Славова