Като отключен извор блика
пътеката ми, в слънце цяла;
началото върви към спирка,
а всяка спирка е начало.

Началото е праг на жажда,
която ражда вихрен полет
и всяка спирка в нас поражда
по-дръзновена, горда воля.

Не е в застой тя, а стъпало
по стълбата към върховете
и закодирано начало
в матрицата на вековете...

Благо Прангов 

Всеки ден е напълно различен,
неизвестен, очакван и нов,
ала щом си от някой обичан,
всеки ден е изпълнен с любов.

Всеки ден е и ново начало,
малка стъпка по пътя живот,
посрещни го изцяло във бяло
и танцувай с наслада гавот.

Всеки ден е и нова възможност
да създаваш, градиш и твориш,
да избягаш от всяка тревожност
и успешно напред да вървиш.

Всеки ден ти изпраща зората,
посрещни я с усмивка и песен,
приеми светлината в душата
и денят ти ще бъде чудесен!

Николай Димов 

Рисува Времето със свой рисунък...
Галерия картинна е светът...
Пейзажи слънчеви,
пейзажи лунни...
Портрети на души,поели в път...

И нищо, че картините са разни.
Луната,
мракът,
цветната зора
са същите и нас ни блазни
да вярваме, че с всичко е така.

Но Времето със своя поглед тънък,
с художнически усет и очи
долавя във портретния рисунък
със всеки щрих,
как нещо се мени.

Една тъга,
една любов за двама
се губят тихо или с остър вик...
Едно лице,
една житейска драма
изчезват и се раждат всеки миг...

Рисува времето
от древната античност
в ателието си, обрасло цяло в мъх...
И ние влизаме,
присядаме
и чинно
позираме до сетния си дъх.

Никола Герджиков 

Не беше ли последен онзи път,
във който си „простихме” (за последно)?
Не си ли казахме „На добър път”
или лъжата е била поредна?

Не сложихме ли край на тази болка,
в която се размиваха сърцата ни.
Не казахме ли "Стига"! Още колко
си мислиш, че ще понесе душата ми?

Не може всеки път да е последен
и после да се връщаш (да болиш),
и всеки път от лудата ти ревност
сърцето да се дави във сълзи.

Не ми останаха последни думи,
не ми останаха сълзи и нежност,
отвътре режат скъсаните струни,
Върви! И нека този път да е последен...

Биляна Битолска 

Казват, че сме такива -
само за скръб родени.
Мъката ни горчива
по мярка ни е скроена.
И ни ограбват свои,
и ни превземат чужди.
Светлите ни герои
спят и не се събуждат.
Чакаме нещо ново -
дали ще дойде? Няма!
Свихме Балканджи Йово
в собствената му драма.
Шепа народ остана,
който можа, замина.
Чу се - хубава Яна
в Кипър бере маслини.
Българи мои, спрете
да се огъвате в кръста.
Бог ни е дал ръцете
не да му кършим пръсти,
не да се жалим вкъщи,
да нищим въже от вени.
Тегло назаем се връща
тъпкано и солено.
Само с късмет остриган?
Знаем я тази песен.
Въже от вени не стига
даже да се обесим.
Казват, от мъка пеем,
животът бил насила.
Ако ще го живеем,
нека не е по милост!
Нека да е сурово,
по мъжки - рана до рана.
Тъй както падна Йово,
ала не даде Яна.

Ники Комедвенска 

Ако в различни пътища поемем,
ще тръгнем ли по-силни и добри?
Ще станат ли звездите по-големи
и по-високи морските вълни?

Ще идва ли сънят ти по-спокоен?
Ще дишаш ли отново с пълна гръд?
Дали ще се целуваш под пороя
или ще тръгнеш сам в неясен път?

А аз, залутана в дребнави грижи,
дали ще ти изпращам стих след стих -
с надеждата, невидима, да виждам
как крачиш угнетен и тих?

Да бъдем "аз" и "ти"... А бяхме "ние"!
Естествен ли е този край, не знам...
Единият в черупка да се скрие,
а другият да пие нощем сам.

И всяка вечер с трепет да очаква
да чуе колебливи стъпки вън...

... Събуждам се. До мен похъркваш в мрака.
Нима било е всичко само сън?!...

Бианка Габровска