От моите ръце до теб
са три вселени нежност.
Не вярваш ли? И по-добре.
Ако повярваш, ще изчезна.
Ако си буден точно в три.
Ако дъждът те чува.
Ако светът е без врати.
Ако със мен ти се целува.
Ела със синия си глас.
Със неизбежни устни.
Обичай ме, защото аз...
Защото имам нужда.
От моето сърце до теб
са думи. Много думи.
Обичам те. Не зная докъде.
Обичам те. И нищо друго.

Селвер Алиева 

Аз съм влюбена в слънцето и така го обичам,
с нетърпение чакам да си тръгне нощта.
Щом с лъчи ме погали в копнеж се обличам
и прегръщам със вяра и любов утринта.

Аз съм влюбена в птиците и техният полет,
там, в безкрая небесен те свободно летят.
Във магията цветна на нежната пролет,
в оня миг на току що разцъфващ се цвят.

В морето съм влюбена, във вълните немирни,
те тъй нежно шептят и целуват брега.
В белотата на зимата със снежинки ефирни,
в песента на кокичето, победило снега.

Аз съм влюбена в теб, в най-добрите очи,
във звездите, които на тях ми приличат.
Във нощта, в разпилените лунни лъчи
и в сърцата, които до болка обичат.

Свилена Димитрова
 

Обичам те, преди да те познавам,
преди да съм те срещнала дори.
Пред Бога и пред себе си признавам,
че моята любов - това си ти!

Изплашена съм! Може да е късно -
открих те на живота в есента.
Сърцето ми от обич ще се пръсне,
но с теб ще е - до края на света.

Не бе ме страх от някакви любови -
изпитвала съм много досега...
Но никога така не съм обичала,
и никого - със цялата душа.

Земята ако трябва ще обърна,
вселената докрай ще прекося,
но нека тази обич да пребъде!
Една душа сме ние - в две тела.

Даниела Димитрова 

И вървиш по тротоара
в стадото от минувачи.
Докъде ще я докараш,
накъде изобщо крачиш.
В тази джунгла, анонимен,
имаш вид на тревопасно.
А животът е взаимен,
дебнат челюсти ужасни.
Може би ще оцелееш,
ако вечно се озърташ.
Или с някаква идея
да забравиш, че си смъртен.
Може сянката ти бледа –
винаги встрани от тебе,
да избяга при съседа,
чувствайки се непотребна.

Светла Караянева 

Аз искам да ти подаря зората,
когато се разпуква като цвят.
И първите лъчи, прогонили тъмата,
да блеснат в твоята коса.

Аз искам да ти подаря и залеза,
когато тъжно тръгва си денят
и хоризонтът в алено догаря.
(А после да те срещна във съня.)

Аз искам да ти подаря небето -
със слънцето, звездите и луната.
Под него да разцъфнеш като цвете,
поливано от обичта ми.

Сашо Маринов
 

Ах колко, колко много те обичам!...
На тялото ми все му е студено,
и всяка мисъл е така - категорична,
в изтръпващите чувства все към тебе...
Обичам те в самотните си нощи,
в които не заспивам от тревога -
дали във мен си влюбена все още,
смирено в тишината си те моля..
... да бъда аз - единствен и последен,
в живота ти - мъжа, поета, романтика,
такъв да съм ти - карта на късмета,
спечелена от теб, валето - пика..
И нищо в тоя свят не е случайно,
и някога вървял съм по безпътица,
съдбата отредила е да вярвам,
ти сбъдваш се на мен, след бели сънища..
Повярвай ми, че аз съм ти човека,
душата ми на твоята обричам,
защото ти си огън и утеха,
ах колко, колко много те обичам!...

Данаил Антонов 

Изтрих те с двойна гума от сърцето си
като ненужна правописна грешка.
Но скъса се хартията там, гдето ти
оставила бе нещо страшно тежко.
През дупката днес духа само вятърът.
Да, вятърът на зла обида духа.
О колко ли е скъсана душата ти,
изтрила толкоз образи! Тя, куха,
навярно зее накъде дълбоко в теб
(ако изобщо още съществува)!
Обидно е! И грозно и жестоко е
с такива думи с теб да се сбогуваме.
Със теб - мечтата, любовта, утехата,
която сам създадох в свойте нощи.
Но ти бе само на мечтата дрехата.
А със самата нея - нищо общо...
Изтрих те от душата си. Завинаги!
Но само теб - пародия на обич.
Оназ, Мечтата жива, неизстинала,
остава да върви пред мен. До гроба.

Дамян Дамянов 

По несретните мои кръстовища,
все отляво намира се дясното.
Все усмихнати бродят чудовища
и широко поле ми е тясното.

Изток, запад, обърках посоката.
Замъглиха годините ясното.
Все нагоре летях, към високото.
От калта все изравях прекрасното.

Всички жаби, с любов нацелувани,
си останаха долу, с царкините.
Аз летя. Не живот, а сънуване.
А след мен са трохички... Годините.

Дама Пика 

Аз си мислех, че само
напролет,
щом разцъфнат треви и цветя,
с техния тих и упойващ полъх
ще ни облъхне
любовта.

Ала тя дойде
неочаквано
през един зимен ден мразовит,
като буря нахлу в сърцата ни
и разпали там огъня скрит.

Разгоряха се чувствата,
пазени
в глъбините на наште сърца.
Ние с погледи всичко си казахме
и допряхме лица.

И вървяхме край хладните здания
мълчаливи,
без цел и
без път.
И блестяха рекламни сияния,
и валеше,
валеше
снегът.

А на утрото слънцето
ласкаво
се усмихна във всички стъкла
и закапаха капки със плясък
върху снежния гланц.
Бе сред зима и ние
учудено
наблюдавахме тоз парадокс,
а небесният свод,
разбуден,
се избистряше - син и дълбок.

Може би слънцето пекна
случайно,
но аз не вярвам на случайността.
Просто зимата разкри
нашата тайна
и дойде
пролетта.

Григор Ленков