Ах, колко нежни тази вечер са звездите,
обсипали небето, сякаш са безброй!
Усещаш ли, кажи, ти вятъра в гърдите,
навяващ нощния покой?

Сега е тъмно! Тихо е навън!
Нима не чуваш ти гласа на тишината?
И сякаш будни сме, но в чуден сън
потъва омагьосана душата.

Ни звук, ни стон! Мигът е вечен!
Сега е тъмно! Ах, това е блян!
И сякаш тук сме, но към свят далечен
пътуваме със нощния керван.

Сега е тъмно! И звездите спят!
Небето се е сгушило само.
И сякаш не вали, но като капки от дъждът
телата ни се сливат във едно.

Добромир Добрев
 

Аз знам, че не боли от любовта...
Болят съмненията, грешките, лъжите...
Боли когато сме сами в нощта
и крием зад усмивката сълзите...

Боли, когато мрачен е денят
и вместо обич укори получим...
Присъдите тогава най-болят
и право във сърцето ни улучват...

А нужна ни е само топлина,
мъничко обич за едно начало...
Животът пълен е със мънички неща...
От липсите им много е боляло...

Таня Симеонова 

Аз не зная кога ще си ида.
Нямам време сега за това:
и не ми е „до болка обидно”,
че над мен ще расте трева.

Не презирам смъртта героично.
Не изпитвам от нея и страх.
Не че съм изключителна личност,
но дотук достойно живях.

Надживял съм мечтата детинска
да загина на някой връх.
С чиста съвест поел съм риска
да живея до сетен дъх.

Знам, че няма да ми олекне
след раздялата със света.
Настоявам духът ми да екне
като залп на живота в смъртта.

Димитър Арабаджиев 

Навъртат се годините безумно
и трупат "опит", "твърдост" - рутина.
На пак по детски неразумно,
наивно се раздавам на света.

Не искам да приема, че "пораствам"!
Нахално гледам в огледалото лика!
И видя ли си бръчките, снагата,
избухвам в недоволство и крещя:

"Напук на времето ще съм красива
и в своите, и в чуждите очи!
И само мисълта, че съм щастлива,
пътя ми житейски ще крепи!

Ще се усмихвам ведро на живота.
Мъдро ще приемам есента.
Защото всяка възраст е красива,
щом носим във душите младостта!"

Таня Мезева
 

Ще бъда и утре красива,
ще бъда и утре добра,
но ти направи ме щастлива,
не чакай до утре, сега!

Сега ме обичай, люби ме,
сега подари ми криле,
повтаряй в екстаз мойто име,
накарай дъха ми да спре!

И утре ще бъда красива,
и утре ще бъда добра,
но ти направи ме щастлива
не утре, а тук и сега!

Диляна Кирова 

Научи ме да бъда дърво,
Да не зъзна от вятъра.
Да не търся във всеки добро
и да съм аз добра - обезателно.

Научи ме да бъда скала,
да съм каменно твърда, безчувствена.
Да се справям със всичко сама,
научи ме да бъда изкуствена.

Научи ме да чупя с замах,
всички клони раздрали душата ми.
Да живея не чувствайки грях,
научи ме да съм, като вятъра.

... но родила съм се човек,
чувствителна, крехка, ранима.
Нетипична за днешния век,
със душа нежна копринена...

Таня Илиева 

Боже,
как си изтича времето.
Обидно изтича.
Всичко е като за последно.
Някой те е обичал.
Някъде си оставил сърцето си.
Някой те е сънувал...
И си мълча и си мисля -
всичко докрай си е струвало.
Даже това,
че е репетиция,
за онова дългото нямане.
Миг си,
секунда си,
краткост си.
Имало те е.
Няма те.

Диана Юсколова 

Най-после щастие е чувството
и нямам време за поезия
наваксвам мигове пропуснати,
а миналото заразих с амнезия.
Най-после имам повод за усмихване
готова съм отново да живея,
да дишам с всяка клетка до настръхване,
да вярвам, да се осмелявам, да копнея.
Намерих се изгубена във тъмното
погалена от топлина на светъл лъч,
а бях притисната на дъното,
затрупана със кал и хорска жлъч.
Ръка подадох си и се изправих
и сякаш се завърнах от отвъдното,
гладът за вяра в себе си нахраних
надъхах се да продължа несбъднатото!

Таня Батаклиева