И какво от това, че ще свършат пътеките
със последния залез, изтекъл по склона,
щом отдавна си тръгнал, от много далеко,
натежал като сгушено вино във стомна,
щом в следите ти гонят се стъпки задъхани
от безкрайни лета и пребродени пролети,
щом все още крилете на влюбени гълъби
ти напомнят за твоите влюбени полети,
щом в косите, поели цвета на годините
още шепне съвсем по момчешки южнякът.
Щом децата ти - като цветята в градината -
пролетта си разсънена пак ще дочакат,
щом ще пълнят очите им изгреви леки -
като пух отлетели над старите клони,
за да тръгнат по своите /твои/ пътеки,
към последния залез, изтичащ по склона...

Христина Мачикян 

Отгледах вяра във сърцето тъжно,
поливах я редовно - ден след ден...
Събудих в себе си детето,
заспало бе отдавна то във мен.

И тръгнах по земята боса,
с желание да раждам красота...
Очите си изгубих във безкрая,
съблякла всяка тежка суета.

Поставих си в косите нежно цвете
от спомени, надежди и любов...
Разцъфна всичко бавно в мене,
за втора пролет и за нов живот...

И хората дариха ме с усмивка,
възкръснала след буря не една...
Зарових болката в сърцето,
За да се роди надежда сутринта...

еmpousa5 

Пак ще живея - една ръка ако имам,
и ще се радвам, че тъкмо тя е останала.
Пак ще се топля с листото през зимата
и от листа ще си правя сандалите...

Бяхме тръгнали да разбием стената
и на площада да изгорим като слама,
но в една дупка изгубих моя приятел,
а след него и другите - двама по двама.

Без да мисля тогава, че дойдох да живея,
аз затворих очи, за да нямам свидетели -
и я блъсках, и дращих, и вих срещу нея,
докато не покапа кръв от ръцете ми.

И припаднал накрая в дивия бурен,
плаках тайно от гняв и обида -
извикаш ли нещо, няма кой да те чуе,
каквото напишеш - няма кой да го види.

Последната моя надежда тогава издишах
и сам си отрязах крилата наболи -
какво е човекът, щом малката мишка
може спокойно да мине отдолу!..

Но свършва живота, ще прекипи като сода -
всичко друго е вятър и стихове.
И ако трябва сега да извикам свободно,
извикал бих само: "Аз викам."

Ако имах и малко сили в ръката
и трябваше да напиша някоя дума,
написал бих смело върху стената:
"Това е стена!" И нищо друго.

Борис Христов 

Побесняло куче в мене вие –
вечно неспокойно, много зло.
Пъдя го – не ще да си отиде.
Да го усмиря... Но как, с какво?

Вечер аз от вино правя мост,
та дано по него си отиде...
“Не пий, татко, ставаш много лош...” –
сутринта се молят дъщерите.

Търся общ език със бясно куче...
Откъде ли в мене се засели?
Търся и вериги да му купя –
все ги къса, здрави не намерих.

Вярвам, че все някога ще мога
да устроя някакъв капан.
Нося и едно въженце в джоба.
Как ли ще го усмиря – не знам...

Фикри Шукриев 

Завиждаха му за жената другите мъже,
а той я мразеше дребнав и глупав.
Как я спечели, никой не разбра,
билет съдбовен, който бе получил.
Да бе погледнал във очите ѝ веднъж, с любов,
навярно би разбрал мълчанието крехко
и щеше този миг да се роди
по-истински, по-топъл и човечен.
Веднъж поне да бе се възхитил
на красотата ѝ ефирна, крехка...
Би засияла тя над пустия му път
като Зорницата над кораб клетник.
Да бе...
Но малкият човек не може, знам,
над себе си самия да се извисява.
И ако някой друг наистина е по-голям,
убива първо неговата вяра.
Че може в нещо да е по-добър
и може тъй да е орисан,
че все нагоре да върви,
макар във ниското да слиза.
Завиждаха му другите мъже,
а той оставаше дребнав и глупав.
Как я спечели, никой не разбра.
Билетът, който всеки иска да получи.

Тоня Клисурова 

Бях самотна звезда. И магьосница бях.
Нощем яздех зелени комети.
Но сред тъмното кралство върлуваше страх,
не откривах любов – да ми свети.

Късно срещнах те теб. Промени ми нощта.
Преоткривах се с чувства големи.
И напук на света: от самотна звезда
се превърнах в безкрайна вселена.

Еleya 

Не казвай думата "раздяла",
изтрий я ти - не я изричай
съдбата мен на теб е дала
бъди до мен и ме обичай.

Не казвай ти, че други длани
след моите теб ако прегърнат
ще правят дните ти пияни
и мойта лудост ще ти върнат.

Не се лъжи, че друго име
пред моето може да застане,
след всичко дето днес делиме -
то корен в теб не ще да хване.

Не казвай думата "раздяла",
такава дума просто няма.
Съдбата с теб ни е събрала
и в онзи свят да бъдем двама!

Тодор Анастасов 

Бърза влакът на твоите мисли,
там те чакат с любов две ръце,
в надпревара със времето искат
пак да сгреят те твойто сърце.

Че душата от мъка покрусена,
бездуховност и грубост познала,
като птица от клетката пусната
литва в утрото, радост съзряла.

Кратко щастие - после раздяла!
Тръгва влакът от твоята гара
бавно връща се с болка назряла,
към самотния делник те кара.

Не унивай, ридаейки жалко,
нека споменът в твойта душа
нежно топли сърцето ти малко
сбрало в миг любовта на света!

Дорика Цачева 

Не ме рисувай тъжна!
Усмихни ме!
И слънце във косите ми сложи!
Рисувай дръзко!
В пролет превърни ме!
И в детството далечно ме върни!
Сложи калинка в нежните ми пръсти,
главата ми -
венец да украси.
Дори причина можеш да потърсиш...
Не ме рисувай никога
с сълзи!
Какво, че плача днес
и, че съм тъжна,
нали с платното си ще преродиш
отминалата вече моя същност...
Ще бъда същата
като преди...
И вятър пак в косите ми ще вее,
усмивка на лицето ще блести.
Дерзай, художнико! -
Красива фея
вълшебната ти четка
ще роди!

Татяна Димова