Ако можеше още един живот
да слушаме заедно шепота на дъжда
и да учим легатото на езика му;
Ако можеше тихо, на място,
да се превръщаме в скулптури,
над които сняг да се сипе;
Ако можеше да съберем
сред тревите вечерни пред нас
всички световни оркестри –
и стари, и млади щурци
да следят партитурите трепетно,
докато с теб се целуваме;
Ако можеше още един живот
да раждам мечти и деца,
да вдишвам бебешки сън,
да търся в гънките на чаршафа
едно босо открито краче,
което във тъмното свети...
Ако можеше малка ръчичка
да топли дланта ми студена,
когато сезоните сбъркат реда си,
а космосът диво мълчи,
защото отдавна с човека говори
различни езици и вери...
Ако можеше един живот още
да провираш сутрин ръка
и да чупиш от медната пита
на моя окапващ се сън,
докато ревнива пчела обикаля
оттатък прозореца светнал...
Ако можеше още един живот
да имаме простите земни неща
и на връвчица над нас да виси
парченце небесна халва –
надежда за радост и прошка...

Но как не ти казах: аз съм пчелата, оттатък всичките земни прозорци!   Елка Няголова

Имам много от твойте цветя -
бели люляци, нежни циклами,
имам даже парченца вина
върху твоите чувства постлани.

Имам нежност и синьо небе!
Имам вечери, галещи мрака,
две предсърдия в чуждо сърце,
две парченца от нощния вятър.

Имам мисли, с които и днес
без сълзи до зори не заспивам,
имам вяра - отминал рефлекс,
с който в мойте мечти те откривам.

Имам хиляди нежни слова,
но душата ми - сякаш е скрита
във безкрая на твойта душа...
... имам гордост - от чувства убита!

Имам песни - изпяти без глас,
и от тъжните думички имам,
имам воля - но имам ли власт...
... всички минали страсти проклинам.

Имам хиляди малки слънца,
разделени от твоите длани
на стотици раними сърца...
но си нямам... от техните рани...

Чавдар Василев 

Аз не зная какво да ти кажа.
Да блесна с... какво? Не знам.
Нямам вече какво да покажа,
не остана какво да ти дам.

Думи, пориви, излияния
все раздавах на кредит,
а най-трудните разстояния
запазих за тебе...

И отново без въпроси
ти ми връщаш "онова" момиче...
И ме прегръщаш. И ме топлиш.
И тихичко ме обичаш...

Цвети Пеева 

Аз не съм непокорна и нежна.
Не разцъфват в косите ми рози.
Не копнея за морска безбрежност.
Аз съм рошава, бясна и грозна.

Аз съм лаеща, груба и хрипава,
със настръхнал трион на гръбнака.
Хапя, бия се, псувам и ритам
и отглеждам в очите си свраки.

Аз не съм теменужно-загадъчна.
Не докосвам звезди в небосвода.
Аз съм пурпурно-зла. Като ада.
Паля клади. Строя ешафоди.

Аз не съм изкусителна фея
и не пея за розови изгреви.
И изобщо... за нищо не пея.
Аз крещя. Аз крещя до пронизване.

Аз съм щръкнала, черна... и цяла.
Не, не съм нежноцветна и мила.
Сто безличия девствено бяло
бих сменила за капка мастило.

Елица Мавродинова 

Ако не ме забравиш днес, то утре
е също ден. И може да успееш!
Защото все се връщам простосмъртна
и някой ден след мене ще пустее.

Ако не ме забравиш, напиши ми нещо,
но нека да е днес преди да стъмне,
да те намеря и съвсем човешки
да отговоря и да те прегърна.

И не – не мога да съм вечна,
макар човекът в мене да напира
да слага знаци, дири и завети.
Остава само кръста на баира.

Ако не ме забравиш днес – пиши ми!
Ще бъде по-осмислено със думи.
Дори да помниш само малкото ми име,
достатъчно е близко помежду ни.

Цвета Чукарска 

Аз помня как го водех за ръката,
той вярваше най-много в мен!
Със мене бе в живота и в играта...
За мене беше залепен!

За него бях аз най-добрия дядо.
Той всичко имаше от мен.
В света навлизаше момчето младо
и аз от туй бях окрилен.

И двамата вървяхме доверчиво.
И аз го гледах със любов!
И то порасна, мисля си, щастливо
и завървя в живота нов!

И стана друг! От мене няма нужда...
Нали съм старец уморен!
Със своите проблеми се събужда,
в живота си е устремен!

Сега върви, почти не ме поглежда,
почти не разговаря с мен.
Изгубил съм го аз като надежда,
а тай, като опора - мен!

Христо Славов