Изморих се от болка по тебе,
от надежди, мечти и заблуди.
Изморих се от тайните срещи,
от целувките страстни и луди.

Изморих се да бъда „онази”,
дето само в мечтите обичаш,
дето вечер насън обладаваш,
а на друга в любов се заричаш.

Изморих се от погледи скрити,
все със страх и вина разменени.
Измориха ме тайните ласки,
от трепереща длан подарени.

Изморих се да бъда приятел,
но без право на поглед и дума,
да се къпя в лъжи и измами,
да опитвам да бъда разумна.

Изморих се да гледам със болка
как лицето ѝ радостно грее,
щом с изкуствено-нежна усмивка
подаряваш светa ми на нея.

jade_alex 

Аз ще те чакам всяка вечер вкъщи,
но ще заспивам винаги сама.
Лицето ми от болка ще се мръщи,
в очите ми ще се таи тъга.

Аз ще те чакам всяка сутрин бодра,
забравила безсънната си нощ,
с надеждата, че може би ще дойдеш
и ще усещам силната ти мощ.

Аз ще те чакам винаги на обед,
приготвила най-вкусните блюда,
и ще те чакам после и следобед
пред чашата кафе и пак сама.

Аз ще те чакам даже за вечеря,
и ще запаля свещи две, най-вече,
ако не можеш ти да ме намериш,
да видиш светлината отдалече.

И ще те чакам всяка вечер вкъщи,
и ще заспивам все така сама.
А дните ми - на скитница присъщи -
ще си отлитат тихо, без следа.

И все така за тебе ще се моля,
и ще се скитам в спомените свои.
Спокойна съм, това е мойта воля,
защото искам вечно да съм твоя!

hail_mery 

Богата или бедна е истинската близост,
когато двама имат прозорче и легло?...
В една таванска стая небето цяло влиза
и чайките от покрива я вземат под крило.

Така живеят двама. Без жилищната криза,
със печка електрическа и книги – камион.
Тя вкъщи се облича със неговата риза,
а той пък носи нейния ковбойски панталон.

И смях, и думи живи ги стоплят от закуска,
отблясък от морето в кафето им личи.
Приятелите мислят, че слънцето изпуска
през тяхното прозорче особени лъчи.

И идват, и не пречат, щом в стаята им влизат,
а после си отнасят по мъничко море...
Като небе богата е истинската близост,
чак другите от нея се чувстват по-добре.

Венета Мандева 

Е, Самотата хич не я очаквах,
а тя пък взе че се самопокани
не стига, че е толкова нахална
ами и дълго е решила да остане.
На нея казах, че кафето ми е свършило
но предвидливо си домъкнала джезвето
след Любовта в душата е разхвърлено,
а тази се запретна и да шета.
А аз мълча. Не си говоря с нея.
Да ѝ омръзне и да се изнася
оказа се обаче на мръсницата
и тишината идеално ѝ понася.
Дори си тананика много тихичко
любима на сърцето ми балада
злорадо ме поглежда изпод вежди
дали не плача, за да се зарадва.
И сладки ми донесла лицемерката
да ми се четка, че е по-добра
от Любовта, която ми остави
горчива болка и пресъхнала уста.
А онзи куфар може би е нейният
косите ми настръхват да помисля,
че е дошла при мен за постоянно
дома ми да превземе с разни липси.
Аз Любовта пропъдих, ей така - от гордост,
че с тази ли ще се съобразявам
ще ѝ намеря слабото местенце
и после да го търся продължавам.
Ще го намеря, знам къде живее
тя Любовта едва ли му е казала,
че му изпратих поздрави по нея
и всяка нощ в съня си го очаквам.

felisia