Всяка среща си има свой цвят.
Като всяка любов или всяка целувка.
Като всеки въпрос, неизречен на глас.
Като отговор, даден с очи и с милувка.

Всеки спомен си има свой тон.
Като всеки човек през живота ни минал.
Като всяка тъга или смях, или стон.
Като всяка жена със забравено име.

Всяка мъка си има свой вкус.
Като всяка сълза, след която си силен.
Като тиха вина във очите на мъж.
А, ме търсят невежо в нюанси на сивото.

Мария Лалева
 

И ни захлупи делникът нелеп.
И слънцето замаяно изтръпна.
Строши се нещо между мен и теб.
Навярно идва време да си тръгна.

Мълчанието сяда между нас,
разстила се като мъгла, която
забулва вехтия иконостас
на онова вълшебно наше лято.

Остава само спомен за любов.
Остава само сянката на спомена.
Като ненужен сребърен обков,
изгубил от сърцето си иконата.

Марина Матеева 

Разбърка някак целия ми свят.
Направи го на хиляди парченца.
А аз стоя сред хаоса от тях
и питам се в действителност къде съм.
Обърка ме. Направи ме различна.
Накара ме да грея и летя.
Но пада се наистина трагично -
летиш ли със хартиени крила.
И лутам се. Задавам си въпроси,
а отговорът никога не идва.
Във въздуха единствено се носи
една тъга, която ме залива.
И знам, че е безумно, че те искам.
И знам, че съм наистина глупачка.
И знам, че трябва вече да ми писне
и знам, че е безсмислено да плача.
Но слагам пак дежурната усмивка.
Изтривам бързо мокрите очи.
След малко ще ме видиш и не искам
да знаеш колко много ме боли.
Да знаеш всъщност как ме нараняваш
и всеки ден по малко ме изтриваш,
и всеки миг по малко ме предаваш...
Обичам те. Дори да ме убиваш.

Мариета Караджова