Не ми омръзваш, не. Не ми омръзваш.
Постой... да те послушам искам само.
Добре ми е така, до мен приседнал,
да ме докосваш с мъжкото си рамо...

Не ми напомняй. Зная, че ще тръгваш.
Но разкажи за всичко наболяло...
Часът не зная колко е напреднал.
Добре ми е... и времето е спряло.

Мая Санд 

Препускат в мен троянските коне
на хората, чиито имена не помня
и чувам тропотът им как кълне
наивността ми. Моята бездомност
разплаква само слепи мъртъвци
и глухи призраци. Така е писано -
мечтите ми - несигурни плувци
се давят във кръвта на всяка мисъл,
която идва, за да те зове,
но глас не ѝ достига да извика.
Препускат в мен троянските коне...
А после много дълго няма никой!

frezija 

Приятел, търся си сърце,
такова... истинско, човешко.
Напукано макар да е,
ще го споя с две капки нещо.

То, моето, отдавна спря,
пробито като стара лодка,
изхвърлена на ничий бряг.
(лодкарят се пропи – жив бродник).

Останах по инстинкт и плът
до... колкото да оцелея,
но дните ми ще изтекат,
а пламък нямам, да се сгрея.

Сърца, разказват, по света
раздавал си. Не искам даром!
С каквото мога ще платя,
приготвил съм дори капаро.

Безплатно даваш? Ясно, да.
За ден, за месец ли?... До края?
Е, този път ще го щадя,
след мен ще се използва, зная.

Нескрит чудак си: след беди
минаваш пътьом – спомен траен.
Да беше минал по-преди,
сърце да ми дадеш назаем!

Мая Нарлиева 

При земята ­ голямата истина,
аз се връщам с превити плещи.
И душата ми, клонка разлистена,
на дланта ми смълчана трепти.

Приеми ме, о, земьо кърмилнице,
както кошер приема пчела...
Нека с ясния плам на светилници
слънчогледи да вдигат чела.

Нека с тихия шум на тополите
да се върна далече назад,
да си спомня за първите полети
и за първия пролетен цвят.

И над всички горчиви нещастия,
над победи, над срам и беди,
като светли и чисти причастия
да изгреят слънца и звезди.

И от техния блясък пречистена,
мойта будна душа да шепти:
Ти си тук, при голямата истина,
при безсмъртната обич си ти!

Матей Шопкин 

Какво накрая все пак ни остана
от този наш объркан, луд живот,
щом, разорена вече, паметта ни
удави времето в студена пот;

щом съвестта, навлякла стара риза,
раздърпана и прашна, смешно жалка,
безсилно от чертозите заслиза
със поглед на прокудена русалка.

Къде е любовта? Ранени мислите
подириха спасение в гнева ѝ,
а тя, разбила вчерашните истини,
брои вини, опръскани с кръвта им.

Дори душата с нямо примирение
заплита крак по пътя към Голгота,
и Господ, в миг на сляпо настървение,
отдавна проигра света на покер.

Какво накрая все пак ни остана
от този наш объркан, луд живот?
Една отворена, крещяща рана
и трънния венец на мъртъв бог.

flowerpeace_21 

Ако ще тръгваш, просто направи го!
От милост не оставай. Не, не трябва.
Едно сбогуване не се ли случи мигом,
не ще се случи никога. Повярвай!

Не ме прегръщай, ако не е сбогом.
Тръгни решително, недей забавя ход.
Обърнеш ли се – палиш онзи огън,
със който се споделя цял живот.

Мартин Спасов 

Всяка буца земя е погребала сила,
всеки камък е тук на безсмъртие знак.
Много тайни земята ни родна е скрила,
за да бъде народа най-личен юнак.

Где е гроба на Богдан, Индже и Дойчина,
още Ботев в планински легенди лежи.
Още знамето шито от Райна Княгиня,
като съвест, Родино, над тебе кръжи!

Всяко старо предание истина крие,
не съдържат легендите капка лъжа.
Щом в едната си длан шепа орница стрия,
ми се струва, че в другата сабя държа!

Марко Недялков 

Всяка стъпка я правя с усилие,
но така само знам, че вървя.
Ако тичам дали има смисъл...
И кого да надбягвам все пак?!

Ето, стъпките крача ги бавно
и усещам отвътре - докрай,
как аз всяка една с мъка правя,
но... полека набирам кураж.

Аз напипвам посоки различни,
към противни дори се стремя
и опитвам чрез свойте инстинкти
от объркване да се спася.

А понякога просто проглеждам -
за минута, за кратък момент -
и хармонията ме извежда
на пътека една, вътре в мен.

Таз пътека в едно концентрира
всички пътища, влизащи в мен.
А от нея безкрайно извират
други линии в новия ден.

И посоките всички поемам
или нито едната от тях -
но това вече няма значение -
знам, на точното място съм аз.

Мария Радкова 

Вече нямам аса, скрити в ръкава на топло.
Дълго, твърде дълго с тебе играхме без коз.
Ти спечели. Аз изгубих. Стига толкова!
Време е всеки да тръгне по свой коловоз
и да разбърка небрежно тестето отново
или там каквото остана след тази игра.
Ти си силен, пък аз, от онази рядка порода –
не падам по гръб и не печеля на всяка цена.
Картите! Паузата свърши. Ново наддаване.
Мълчиш. Много дълго. Знам, отново си пас.
Няма игра. Няма колоди. Няма залагане.
Само гърбав Жокер се хили от един пасианс.

danda 

Един ден просто всичко ще изтлее
и любовта ще се превърне в прах
и бурен вятър ще я разпилее,
а нейде ще кънти далечен смях.

И твоите черти ще избледнеят...
В забравен сън ще се превърнеш ти.
В душата ми ще цъфне орхидея,
а любовта към теб ще прецъфти.

И пламъка в сърцето ще изстине...
Обичах те, но имам ли вина,
че срещна любовта, но я отмина?
Погледна я! Дори не я позна...

biala_liastovica