Аз съм онази нечувана песен
с нежни извивки и галещи трели,
тихо изпята от славей небесен -
звуци вълшебни към теб полетели.

Ти си вълшебната песен, която
гали слуха ми в среднощния час
и ме изпълва със полъх на лято,
даже когато навънка е мраз.

Ние сме два полутона далечни,
стара магия, от хиляда лета.
Тиха въздишка, на Земята ни вечна
в мелодия древна, като света.

shtura_maimunka 

Да, плакал съм!... И днес на филми плача.
За срам не смятам мъжките сълзи!...
Да плачеш свръхчувствителен си, значи -
докосват те човешките съдби!...

Детенце бях и срещнах скръб огромна,
за първи път изпитах болка от тъга!...
Една народна песен... И до днес я помня -
"Заблеяло ми агънце" се казва тя!...

Да, свикнах оттогаз да състрадавам...
От драмите на други ме боли!...
И постепенно взех да осъзнавам -
човек ли си - до края остани!...

Не се срамувай, че сълзи ще рониш
над чужда драма, над нелепа смърт!...
Съчувствието ти недей да гониш
от себе си, за да изглеждаш твърд!...

ringo 

В задъханият ритъм на живота,
в очакване на всеки удар нов
загърбихме те във сърцата си
ти наша всепрощаваща любов!
И в тъмен ъгъл стенейки уплашена
с надеждата да чуеш нечий зов,
ти плачеш, че душите ни тъй празни са
и няма място в тях за теб любов!
Не вярвай, че сърцата ни са ледени,
макар, че често зъзнат в студ,
сами загубили сме вяра в себе си,
във този свят побъркващ, луд!
Излез от ъгъла си тъмен,
защото нужна си ни ти,
накарай ни да се покаем,
а после ни благослови...
Блещукай в нас, като свещица
плачи за нас и с нас се смей,
Божествен дар си ти и си светица,
живей Любов! Живей, живей!

melodidog 

Мечтите си с моливи нарисувах,
така красиви, както ги видях.
Поръсих им прашец от жълта креда,
червени точки сложих между тях.

Оформих сини линии с пастели
и розови вълни им начертах.
Разстелих и лилави акварели
на фона на зеления им прах.

И като ноти, цветни, полудели,
развихриха се в шарено танго.
Заплитаха разкъсани дантели
под сивото на моето сако.

jade_alex