Невръстна като пролетно кокиче,
душата ми се бори за живот.
Студено е, но аз не спрях да тичам,
да търся топлина, да търся брод.
Студено е, но бързам да открия
надеждата на някой южен бряг.
Под буйни водопади да открия
сърцето си от всеки минал грях.
Не спрях да си отдъхна от умора
под сянката на спомени... Не спрях.
По пътя срещнах все различни хора,
забързани, потънали в прах.
А може би и те са като мене -
души самотни, търсещи покой.
Нарамили отминалото време,
прегърнали със страх живота свой.
Студено е, но аз не спрях да тичам.
Все някога ще стигна своя бряг.
Когато тръгнах, още бях момиче,
но времето не спира моя бяг.

Ева Корназова 

Такава любов -
и нереална, и земна,
ей такава любов
ми е все още потребна!
Нежна и ласкава,
та чак, като измислена,
с цвят на дъхава праскова,
с белотата на пролетна вишна.
Такава любов,
дето без ум те оставя,
дето прави те нова
и живота ти някак повтаря.
Да, такава любов -
хем химерна, хем близка,
като сребърна приказка -
точно такава я искам!
И какво от това,
че тялото бавно догаря,
щом дори в есента,
душата с младостта разговаря?
Щом не съм оглушала
на сърцето за нестройните рими?
Не, Съдба, не съм оглупяла!
Ей такава любов подари ми.

Дочка Иванова 

Съмненията не подминаха и мен.
Изплуваха като мазут в морето.
Вгорчават ми и без туй тягостния ден,
изпълнен с лудост и превзетост.

От сутринта си слагам тъмни очила,
че ми личи тъгата страшно много.
Как искам пак да бъда слънчева жена
и да не съм към себе си тъй строга!

Донка Чолакова
 

Ти защо ме остави внезапно, там, на парчета!
Как ще успея да се събера след всичко това?
За мене беше вълшебният принц и момчето,
дето тичахме влюбено след всяка нова дъга!

Там препускахме боси, усмихнати, шеметни,
със крачоли, небрежно навити над колене.
Обичащи и нашите пойни птици, вълшебни,
и малки пиленца, скачащи пред очите по две.

Мамеха ни щедро и непознатите хоризонти,
криехме в пазвите си цветните, птичи пера.
Щастливият ни смях пак прескачаше фронта
на строго забранените места за големи деца.

В сърцето ми дълбоко още живее онази ливада,
с окосената от дядо ароматна на билки трева...
Бях влюбена в теб! Бях тъй непокорна и млада!
Как да забравя и да се събера след всичко това?

Добрина Симова 

Един към друг вървяхме с тебе опипом
с товара на преглътнати горчилки.
Налучкваха сърцата ни посоката
на делника в ръждивата мътилка.

Когато се докоснаха ръцете ни
и зазвъняха празнични камбани,
внезапен вятър изведнъж понесе ни...
В нас този миг завинаги остана!...

Разголвахме душите си - ранените,
изхвърляхме недогорели въглени...
Лекувахме си болките с мехлемите
на хора неведнъж горчиво лъгани...

И днес една във друга са ръцете ни -
като децата - да не се изгубим!
Надежди, чувства във едно са вплетени
и моля се до края да сме влюбени!...

ringo