Ще ни повикат морските води.
Магическата песен на делфините
ще гали уморените души
със спомени от времена отминали.

Ще ни измъчва древната тъга,
че нещо безвъзвратно сме забравили,
когато сме излезли на брега
и в сушата сами сме се удавили.

spirit 

Какво му трябва на човека?
Дарена му от ближен риза,
една разкаляна пътека,
със стъпките на някой близък.
Един пакет лютив тютюн
и огънче: да не замръзне,
половин препечен чер самун,
минута отдих посред бързане,
усмивка бегла от любим,
две думи много от далече
преди вовеки да заспи
нетрайната му (не)човечност.
Едно дърво, едно дете
и стих, удавил тишината.
Молитва да му прочете
един тих дъжд. Една позната
и топла галеща ръка.
Един стрък слънце посред зима.
Един ден, изживян така,
че да си струва, че го има.
И залез, с някой премълчан.
Докосване. Прегръдка. Цвете.
Миг време, за да стигне там,
където води го сърцето.
И шепа, малка шепа пръст
очите му да се затворят.
И после хикс. И после кръст.
И тъмни погледи нагоре.
Какво ми трябва и на мен?
Една хипертонична криза:
бездъх, тунел.. и съм спасена
в прегръдката на някой близък..

Елена Денева-Трифонова 

Ужасно ме стягат ръкавите на ризата бяла,
от безсилие идва ми чак да крещя,
кой ли ги стегна не съм даже разбрала,
санитарят или докторът ме докара така.
До мен е застанал Бонапарт с горда осанка,
Червената шапчица къса горски цветя,
слънчогледи рисува Гог с палитра, на сянка,
Мария Тереза прегръща своите 16 деца.
Насреща ми тича рицар с бяла якичка,
прегръща ме здраво с железни ръце,
той знае коя съм – една романтичка,
ех...
тези ръкави как стягат това малко сърце!

shtura_maimunka 

Много пъти греших безобразно.
И все още, и все ще греша.
Търся място и дата за празник -
ще празнувам добрите неща.
А добрите неща идват сякаш
ако малко поне си сгрешил.
Ако малко поне си поплакал.
Ако малко поне си решил.
Ще реша и защото го искам,
и защото животът тече.
Между думи, молитви и писъци,
нещо тайно и нас ни влече
да живеем естествена младост,
да участваме в свои войни,
да сгрешим, да строшим, да сме слаби.
После – много по-трудно да спим.
После – много по-лесно да плачем.
Много повече да ценим.
Малко сложно изглежда, обаче
този, който греши, е раним.
А добрите неща идват тайно,
сред случайно изхвърлена кал.
Ако малко поне се надяваш.
Ако малко поне си разбрал.

Елена Биларева 

За малките кокичета
с големите мечти,
за вярата в „обичам“
и пътя от лъчи,
за розовите облаци
с измамната си плът,
за лошите ми спомени
с поуката на гръб,
за чакащите влакове
и пътници с небе,
за джобове и сакове
с надежда и криле,
за трудните пътеки
без птици и цветя,
за силата човешка –
да търси красота,
за хилядите мигове
на обич под дъжда
и всяко топло милване...
Живот, благодаря!

Sanvali 

Ако някога една раздяла
дългата ни среща раздели,
застани до мен с усмивка бяла
тъй, по равно, всичко да боли.

Тъй понесли болка мълчалива,
двама да вървим по пътя нов.
Даже и когато си отива любовта
остава си любов.

Евтим Евтимов