Дори да искаш, няма как да ти разкажа
новелата на моето изгубване,
отдавна скъсана е нишката на Ариадна,
а да се връщам само по следите - трудно е.
Дори да търсиш, няма лесно да откриеш
останките от дните ми предишни,
по тях полепнали са мъхове и лишеи,
а плодовете с есента са си отишли.
Дори да ме накараш всичко да си спомня,
над миговете красота вали забрава,
а плъзналата в тялото отрова
парализира и душата без пощада.
Дори неистово да се опиташ да настигнеш
отлитналите с вятъра частици щастие,
по пясъчните дюни трудно ще откриеш
парчетата от разпиляното причастие.

yoro 

Искаш ме, но... не съвсем.
Ако може някак да съм твоя,
но статутът ми да бъде временен –
до липата, скрита след завоя.

Ако може, бяла да съм само,
щом ти причернее делникът
и... да ти ушия знаме,
докато си мой – в неделя.

Аз да излекувам раните
от загубените мъжки битки
със жените ти по-ранни –
да те прилуня, но... в плиткото.

С липов чай да те събуждам,
ако си останал след вечеря,
а когато съм ти нужна,
винаги да ме намериш.

Имаш ме, но... не съвсем.
Някой ден ще си отида
и ще ме поискаш непременно –
в сянката ти се зазидах!

Елица Виденова 

Трябва да сложа точка
на наивните думи.
Ще си живея просто,
ще ви досаждам умно.
Дните ще бъдат ясни
като лице на часовник.
Ще съм съвсем безгласна.
Няма да бъда виновна.
Нито за нищите духом,
ни за махленските клюки.
Ще издържа ли? Трудно.
Максимум двайсет минути.

Ели Видева 

Върви по дяволите,Принце!
И конят ти, и правилата!
А аз ще си налея винце
и ще си яхна пак метлата.
Аман от етикета дворцов,
аман от лигави велможи!
Не ставам за предвзета фльорца
и си обичам мойта кожа.
Не ми изпращай куриери
и предрешени съгледвачи.
Теле под вола да намериш,
ти себе си недей надскача.
Аз различавам лицемери -
въобразени уникати,
но любовта си не заменям
срещу декор и сурогати.
Не ме ухажвай ни с букети,
ни с резервации за Рая.
Звезда си имам - да ми свети,
за друга и не ща да зная.
Ах, казваш, много съм ти скъпа,
и като мене няма друга?
Защо не вземеш да се гръмнеш,
да сториш и на мен услуга?

Елеонора Княжева 

В страната на разбитите сърца
за любовта не смее никой да говори,
със нея плашат малките деца
и чукат на дърво да не повтори.

Наричат я с различни имена:
„онази лудата с копривената риза”,
закачат амулети пред дома
и кръстят се по грешка да не влиза.

Заключени с окови на страха
мечтите търкат нарове душевни,
невярващи, че стават чудеса,
отчаяни, безпаметни и гневни.

Тук новините са за счупени крила,
в реклами тичат охлюви, влечуги,
предупреждават за торнадо „Самота”
и тъжни времена, че няма други.

В страната на разбитите сърца,
зад плътно спуснати дъждовни щори,
едно небе, завито през глава,
сънува чайки в палави простори.

valia1771 

Аз търсих нещо повече от свят,
във който да се крия нощем.
Нали и ангелите имат собствен град,
преди да станат ангели изобщо.

Аз търсих нещо в липсата на страх,
навярно от безстрашие съм страдала.
Откакто наранените криле прибрах,
наравно с другите и аз съм падала.

И ето, че се сляха във един живот
различните ни светове със сходни роли.
Градът на ангели е просто мост,
по който стъпките ми са свободна воля.

ulianka