Бъди една прочуствена мелодия,
която да звучи във моя ден.
Един светлинен лъч сред небосвода,
огряващ моя свят с лъч позлатен.

Бъди едно докосване смирено.
Една целувка топла в топъл миг.
Едно сърце със обич в дар дарено.
Една мечта - родена в нежен стих.

Бъди една нестихваща симфония,
която да събужда моя смях.
Една сълза - от утрото проронена
и нежност недокосната от грях.

Бъди една усмивка покоряваща.
Бъди ми щастие във този свят,тъй сив.
Обичай ме - със обич неизтляваща ...
Бъди обичан и Бъди щастлив!

Магдалена Василева 

Счупеното носи щастие...
На кого? Кога? Къде?
На парчета или с трясък?
Или пукнато на две?
А останките замитат ли се?
Или слепват се в едно?
Счупеното разделило ли е
неразделното? С какво
после търсиш да загладиш
и порязваш ли се пак
щом застанеш на ръба си
в смелостта на оцелял?

Mila Sum 

Благодаря за хляба и солта,
за виното благодаря ти, Господи,
за твоята безкрайна доброта,
с която милостиво ме докосна
и с прости сетива ме надари,
със упование във свойте сили
и с вяра във сърцето ми, дори
когато от любов е съгрешило.

Людмил Симеонов 

Дори към теб да нямаше пътека,
аз щях да я проправя - със сълзи.
Дори да си в пространството - далеко,
аз щях да те достигна - със мечти.
Дори да си измислен и измамен,
аз щях да те съграждам със добро.
Дори да си изгубен безвъзвратно,
аз щях да те намеря - със любов.
Дори да си обречен ти на друга,
аз щях да ти направя в мен подслон.
Дори да си единствен сън сънуван,
аз все ще те обичам - мълчешком.
Дори и да не си... и да те нямам,
във мен живееш и във мен болиш.
Единствен път ще те поискам само,
и никога отново, запомни!

Любов Алипиева 

Далече си, а искам да си тук,
да те погледна нежно във очите,
да те целуна пак на болката напук,
да се превърнат в истина мечтите.

Далече си, а те усещам в мен –
сърцето ми сега тупти за двама.
Изпълваш мислите ми всяка нощ и ден,
жадувам те - не искам да те няма.

Рисувам сънища с отворени очи,
изпращам ти по вятъра подарък:
прегръдките ми в него усети –
във тях съм вплела цялата си вяра.

На слънцето заръчах да те милва,
да те докосва вместо мен с лъчи.
Луната съм помолила красива
над твойте сънища във нощите да бди.

Далече си, но зная, че те има.
Откривам те във всеки нежен цвят.
Превърна в лято ледената зима,
изпълни с обич целия ми свят.

Люба Георева 

Тръгвам си. Нека боли.
Вратата чакам да хлопне.
Тръгвам си. Търся стени.
Търся не лодки, а котви.

Тръгвам си. Плач за из път.
Хляб и ракия – за сила.
Никой не знае отвъд
има ли още месия.

Тръгвам си. Вия насън.
Вие се пътят отдавна.
Аз ли съм или не съм...
Себе си хуквам да грабна.

Синьо и стръвно море.
Стръв съм. И синя магия.
Тръгвам. Стръвта е сърце,
дето в петите ми бие.

Лилия Радоева 

Ината съм, понякога ревнива
и борят се жена, дете и хала.
Животът ми е щрих, обагрен в сиво,
надеждата - отдавна овехтяла.

И няма го наивното момиче -
от болката преражда се душата.
И трудно пак света ще заобича -
не думите, а важни са делата...

Лилия Гюлева 

Стремях се към тебе
като към море.
Спуснах коси-водорасли
и смело потеглих надолу.
Без страх от подводни рифове,
от лепкави пипала на октопод
и от хищни морски акули.
Не поисках спасителна риза,
нито път за връщане си оставих.
Чак когато усетих болка
и душата ми почерня от синини,
осъзнах,
че съм скочила
в локва.

Лалка Павлова 

Предпролет е пак. Тишина. Още спят
под мъртвите листи тревите наболи.
Умира в градините зимният хлад.
Морето е нямо. Тополите - голи.

Но светли копнежи изпълват брега.
Приветно усмихват се белите дюни.
Топи се полека и мойта тъга -
запяват отново смълчаните струни.

Разсъмне ли - сяда на стръмния рид
зората и с палава четка рисува
цветя по студения влажен гранит
и ято, което на север пътува...

Небето е чисто. Небето е зов.
В небето звездите са прах изумруден,
а щурман безстрашен е мойта любов
из път неизвестен, безкраен и труден.

Тогава на дъното пращам скръбта.
Забравям, че в мене отдавна е есен.
Отново поражда мечтата мечта
и тръгвам след птиците с весела песен.

Крум Пенев