Всеки път щом протегна ръце
към огнище, там огъня гасне!
В празен лист щом напиша тире
се превръща в картинка неясна!

Натъжавам смеха си дори,
километри преди да ме стигне!
И отварям широко очи,
ако буря реши да изригне!

Всяка клетка ме следва едва,
мойто „аз“ все по-рядко обича!
А кръвта ми жадува вода,
вместо нея във мен да се стича!

Всичко точно е - сянката спи,
тя е моята, няма да пречи!
Някой път ме надбягва с лъжи,
а след нея аз само пелтеча!

В тъжен миг щом протегна ръце
към живота, той пак се отвръща!
В моят лист няма само тире,
а и здрава врата, но без къща!

anastasia73 

Ако пак се завърнеш - не зная
ще намериш ли някого ти.
Само книги в тясната стая.
И отключени всички врати.

Няма кой самотата да вземе
и покоя със вик да срази.
Отшумяло е бързото време.
Тишина по стените пълзи.

И е късно. А в празната вечер
лунен лъч върху пода видях -
сякаш звънна дошъл отдалече
твоят весел и радостен смях. 

Нежни вълни се разливат.
Не по телата – в ума.
Мисли красиви разкриват,
скрити във мойта душа.
Цяло сме аз и ти вече,
сляло се в обща мечта –
ти си на мене обречен,
ти си за мене света...

vixi 

И тази любов ме предаде,
а беше от вярната група,
запали в сърцето ми клади,
с хиляда вини ме затрупа.

Сега погасявам пожари,
вселенски порой ме залива,
остана последната вяра,
че мокрият грим ми отива.

Не вярвам в повторни сезони.
Веднъж изкласяват житата...
На токчета пролет ме гони,
но моята беше крилата.

valia1771 

В бистър извор удавих скръбта,
с птичи песни сразих тишината,
нежна музика в мен зазвуча,
топъл вятър разпръсна мъглата.

Слънчев лъч ми дари ореол,
а орлица - крила устремени.
Сок горчив от дървесния ствол
бавно плъзна се в моите вени.

Аромат на цветя долетя,
на реката се слях със водите.
Глас на жрица незнайна в нощта
ми прошепна - "роден победител".

В мен възкръсна заспала искра,
буен огън в кръвта се разлива
и в очите ми грейва звезда.
Щом я има, аз знам, че съм жива.

Вики Горанова 

Не ме попита как е тук, без теб,
и как се справям, как минават дните.
Живот кипи, но малко е нелеп.
И тегли ме отново към скалите.

Не ме попита и дали, море,
дали ще мога да дочакам лятото.
Но знаеш, че при теб ми е добре
и пак ще дойда с полъха на вятъра.

Щом грабнат ме солените вълни
и тялото ми топлина облее,
макар за седмица или за дни
душата ми отново ще запее...

Веси_Еси 

Случайно ли те срещнах, случайно ли ме срещна
и в залеза на чувствата, поиска топлина?...
Но нещо в теб си спомняше за миналите грешки,
не казаното „Сбогом”, платената цена,
билетът ти, накъсан на хиляди парченца,
страхът ти, да изминеш отново този път,
разбрал, че вече няма да има откровения,
излитне ли, обречен е на нямане мигът.
Така остана сам на тъжната си гара,
а имаше за някои и срещи, и любов,
не ти остана друго - да подаряваш вяра,
и стихове да пишеш с молитвен благослов.
Не ми остана друго - с надежда да те чакам,
през всичките сезони, да не пропусна влак,
край мене се навърташе покварата на мрака,
но с мен да е на среща, разбра, че няма как.
Не казаното „Сбогом”!... То вече ни се случи,
на теб - навярно с друга, на мен - навярно с друг,
урока си човешки чрез него да научим,
че няма как днес с тебе - случайно да сме тук!

Веселка Колева 

Обичам го този мъж.
Всичко в него обичам:
косите му с цвят на ръж,
погледа, който съблича
и тембъра на гласа му,
трапчинките на лицето,
необузданите думи,
стрелящи право в сърцето;
уверената походка,
безупречните му ризи;
парфюма с острата нотка
и мъжките му капризи.
Всичко в него обичам!
Не ревнувай, за Бога!
Той живее в мечтите ми,
но аз без тебе – не мога!

Веселина Иванова