В измачкан вехтичък костюм
за два пробити гроша
върви със сто мечти наум,
в износени галоши,
с разнищена с ресни яка
и шапка с пъстра лента,
надеждата ми под ръка
с вълшебните моменти.

Косиците ѝ като мед
лъщят от светлината.
Набързо прави пирует.
Обхожда тишината.
Подръпва с неуморна длан
от блузката си копче
зад полилея с параван
и от розетка снопче.

От старо злато вечерта,
прилича на завеса.
Тя слага всичко под черта.
Играе в сто пиеси.
Отеква гръмкият ѝ смях
по бузите с трапчинки
и твърде сродната на тях
сияйна месечинка.

Седефената белота
на нейната жилетка
придава свежа чистота
на сложната ѝ плетка.
С чудесни сто мечти наум
и шапка с пъстра лента
върви по птичия си друм
с прекрасните моменти
надеждата ми от кристал
и скача като котка.
Искри сънят ми. Святка цял.
А времето е лодка.

Ваня Ангелова 

Във сърцето ми бълбука кротко топлата ѝ сила!...
Прави ме щастлив и ведър пред всемирната тъга...
Търси своята пролука там една добра сибила -
може би славянска веда, разбунтувала мига...

Може би от Испериха конски тропот тя събира –
взрив от хиляди копита, който иде отдалеч...
Лекарите не откриха нито знак от мойта лира,
нито някой ме попита за предсмъртната ми реч...

Диагнозата – ужасна!... Като мълния ме тресна...
Дадоха ми кратко време – две години или три...
Но сибилата ме тласна във посока неизвестна,
без кръвта ми да отнеме. И плътта ми не затри...

И Евтерпа, Калиопа, даже с пищната Ерато
ме разпитваха за нея, но до днес останах ням...
Тъй разминах се с потопа медицински аз, когато
трябваше да заживея, без на Хадес да се дам...

Днес в сърцето ми бълбука топлината на сибила!...
Нямам време да умирам – славя я сърдечно аз!...
И оставам още тука, щом в кръвта ми е открила
от щурченце бедно лира, късче косъм от пегас...

Ванилин Гавраилов 

Аз никога не съм се лъгал,
защо и теб да лъжа, брат? –
погледнато от моя ъгъл,
красив е още този свят,
додето с обич ме наглежда,
Бог връща птиците от юг –
и си живея – със надежда,
че още миг ще дишам тук,
за някого – съвсем излишен,
за някого – необходим,
еднакво всекиму се пише –
ще литнем всички яко дим,
а подир нас ще дойдат други,
и в благи утринни зари
в полята с мак и теменуги
ще дишат хорица добри,
щастливи ще сме на небето,
и – може би? – вовек веков.

Да се обичаме? – додето
светът е Божия любов.

Валери Станков 

В очите ти съм толкова красива.
В сърцето ти съм толкова добра.
От устните ми сладък мед отпиваш
и плуваме в море от чудеса.

В очите ти съм толкова красива.
И знам, че няма сила на света
да спре реката, искаща и дива,
да счупи всяка дяволска стена.

В очите ти съм толкова красива,
че някога се чудя и сама -
дали е истинско, дали фалшиво...
или е плод измамен на страстта.

Не знам дали съм толкова красива.
През чистите очи на любовта
светът е светла, приказна картина,
рисувана със сбъдната мечта.

Валентина Йосифова 

Бъди жена! - ще кажа нежно аз.
Защо със друго пак да те сравнявам.
На твоя поглед и на твоя глас
не се научих как да устоявам.

Преследвана и търсена бъди.
Мишена за очите на мъжете.
Да бъдеш друга просто не върви-
така са те създали боговете.

Пали пожар във мъжките сърца
с тайнството, което притежаваш.
Накратко казано бъди жена,
загадки продължавай да създаваш.

Загадка даже ти си остани,
така ще бъдеш по-недостижима.
Дори животът да се измени -
теб просто трябва, трябва да те има!

Валентин Йорданов 

Вървях със вяли крачки през града
по улиците - все напред, нататък...
Но в миг ме хвана някой за яката,
обърнах се и - "ах" - видях дъжда.

Дланта му беше хладна като вечер
и ризата му - цялата бе мокра.
Подхвърли ми, че идвал отдалече
оставял зад гърба си само локви...

Издебвал пак неволни минувачи,
които все на времето се мръщят,
и весел бил, когато се разплачат
момичетата, тичащи към къщи.

"Дали не си метафора?" - попитах –
"на млад поет, навярно превъзбуден?"
Но той усмихна се и каза тихо:
"Типичен съм! С какво да те учудя?!

На трима синоптика вечерта
им развалих за грешните прогнози.
Но виждам, че и тебе те тормозя...
Довиждане, приятна самота..."

Аз продължих. Притичваха наоколо
забързани жени със рокли мокри,
когато паднах ясно в най-дълбоката
приготвена за мен специално локва...