Тази нощ я обричам на теб,
както всички останали нощи,
само двамата знаем - къде
ще отидем при първа възможност!

Колко хубаво пак заваля,
този дъжд и душите ни къпе,
и далече от мен, дай ръка,
няма лошо - и в локва да стъпим!

Не, не искам, не слагай чадър,
цял живот под дъжда съм вървяла -
друг да пазя, останах без дъх,
но пък с теб съм единствено цяла!

Няма пейка за нашта любов,
ще вървим, докато се разсъмне,
този свят е на всичко готов,
не и нечия обич да сбъдне!

Не ми казвай ни дума, задръж
всички думи, ще трябват във къщи!
Ето, спря да вали този дъжд,
май е време - и аз да се връщам!

Веселка Колева 

Реши общественото мнение:
- Не съм за теб, не си за мене ти!
Поклон пред гениалното прозрение
на тесногръдите души!

Кои са тези самозвани съдници,
с морала запознати тъй добре?
Приемат тайно своите любовници,
а днес- ха, нас ще съдят те!

Не съм разбила ничие семейство,
дори и ти от друг не ме отне.
Расте общественото безпокойство,
че пак сме двама. Хубаво ни е!

Веселина Иванова 

Безмълвна вечер се процежда...
Пробил бетонните стени,
в зениците като надежда
самотен залез се топи.

И някак много бавно идва
към мене утрешният ден...
Узрява стих като молитва,
в душата от сълза роден.

Весела Димова 

Eдна до друга тишина.
До розовата, морско синя.
Душата с тях се запозна,
обикна ги, през тях ще мине,

окъпана от розов дъжд,
от синя ласка прояснена,
врата открила изведнъж
към синьо-розова вселена.

Милена Френкева 

Съвсем си сам – срещу жената,
която сам си си избрал.
Сега е късно да пресмяташ –
не е тя твоят идеал.

А имаше едно момиче
и някъде го има пак,
то на жена ти не прилича...
Въвел си в къщата си враг!

И твоят враг до тебе диша,
когато нощем ти не спиш.
Един от нас е тук излишен,
но кой, и как да се решиш?

Телата са в легло удобно,
в игли са вашите души.
От сутрин дребничка подробност
принудения мир руши.

И няма кой да ти помогне –
мълчат край теб приятел, брат...
Пред теб от пътищата много
стои най-страшният: Назад!

Венета Мандева 

Тя е просто усмивка, която и слънцето сгрява,
даже някой без жал тези устни с тъга да съшива.
Да останат дори шепа кал и изсъхнала плява –
тя гнездо ще направи от тях. И ще бъде щастлива.
Тя е просто улук, в който гъста мътилка изтича.
И изплаща докрай чужди грешки, вини и пороци.
Като майка добра – безусловно и нежно обича
и съзира надежда през най-непрогледния процеп.
Тя е просто мираж в неуютната земна пустиня,
но превръща деня в необятен оазис, за всеки.
И постила косите си – меко по тях да премине –
онзи, с морни нозе, опознали трънливи пътеки.
Тя е просто сълза, сбрала всички човешки тегоби,
Ала нейните – кой ще успее смирен да изплаче?
Тя не иска слова върху тежкия камък надгробен.
Само глътка сърдечност, преди да я срещне палача.
Тя е просто цветче, зажадняло за предана ласка.
Все едно, че животът я смазва с ръждива верига.
Не лети през света в подобаваща царска каляска,
ала тя е Жена. И да бъде такава ѝ стига...

Милена Белчева 

Животът е Виенско колело -
едва качил си се, издига те нагоре
като от вятъра докоснато перо...
Политаш и се сливаш със простора.

А после бързо без да искаш
надолу някак шеметно политаш
и своя вик с усилие подтискаш -
пропадаш... ала скоро пак излиташ.

Отново стигнал горе, затаяваш дъх...
Но не, не спира тази въртележка.
Едва достигнал своя чакан връх,
живота праща те надолу със насмешка.

И вечно се въртиш във този кръг.
Понякога дори си мислиш, че умираш...
След всяка обиколка ставаш друг,
но не можеш да слезеш, колелото не спира.

Вася Константинова 

Дали съдбата на шега ни срещна?
Повярвай ми, посмяла се е доста!
Едно по две - наглед задача проста,
а всъщност ураган от неизвестни.

Засякохме се. Въздухът изпука -
не бе готов светът да го приеме.
А някъде орисница изстена
(и може би дете проплака в люлка).

Но ние грабнахме си сметалата,
дори решихме някой хикс и игрек.
Не знам дали животът ще ни стигне,
но всеки ден по буквичка отмята.

И смятаме. Понякога с въздишка...
Понякога се давим в уравнения...
И някак си, сред дървени полемики,
добавихме едно. А всъщност всичко.

Миглена Миткова 

Ти, който насън ме намираш
и милваш душата без ласки.
Ти, който сърцето ми спираш,
когато мълвиш ми безгласно...

Не спирай да идваш в съня ми
задъхан, копнеещ и искащ.
Поспирай се тихо в стиха ми
ти, който наяве ми липсваш...

Мая Санд 

Аз зная, ще ти липсват някой ден
прегръдките, които днес отхвърли.
Ще се обръщаш гузен и смутен
и в миналото само тях ще търсиш.

О, зная! Ще ти липсват някой ден
безбрежните морета във очите.
Сподавен вик, убиващ те съвсем,
едва ще се изтръгва от гърдите.

Да, зная... Ще ти липсват някой ден
усмивките и думите... и всичко!
Обичай ме сега! Бъди със мен...
Не казвай колко ти е безразлично!

Аз зная, ще ти липсвам някой ден,
когато ме изгубиш като вяра...
Ако за щастие човекът е роден -
защо го търси, след като избяга?

Васка Мадарова 

Да се отчая ли?... Защо?
Дори под черни небосклони
не съм приличал на листо,
откъснато от сухи клони.

И моят път не беше лек,
но и в несрета, и в умора,
оставах винаги нащрек
срещу лъжата и позора.

Не знам дали това е ген,
или оброк, или присъда,
но в моя бурен земен Ден
копнея все такъв да бъда.

И все така с открита гръд
да крача бодър по земята,
с надеждата, че моят път
ще ме въздига в необята.

Матей Шопкин 

Запомнил съм от старите една
велика мъдрост:- бяга ли жена,
не ѝ преграждай пътя ти със нищо,
че другиму е стъкнала огнище.
Не ѝ преграждай пътя да върви,
дори във теб сърцето да кърви,
дори от мъка сън да не те хваща,
че всичко скъпо след това се плаща.
Запомнил съм от старите една
велика мъдрост:- Щом една жена
започне да гълчи и да натяква,
то значи изневяра те очаква.
Не я упреквай и не я кори,
не е виновна, огън я гори
и други чувства вече я вълнуват,
а твойте думи пет пари не струват.
Така е и сърцата се менят,
очите почват бавно да странят,
а искаш в тях ти любовта да върнеш
с горещи длани пак да я прегърнеш
и да и викнеш:- Ти си мойта радост
звездата на изгряващата младост
Забравил ти, че нея друг изгаря,
че нищо в този свят не се повтаря.

Марко Недялков