Колко малко си, мое небе -
звездно късче космична вселена.
Като малко сърце на дете
ту се смееш, ту плачеш ранено.
Град и дъжд наваляваш през смях
между пръстите - шепи несбрани -
огледало, в което видях
коленете си прашни и в рани.
Моят остров сред бурно море.
Моят пристан сега и от лани.
Ту спокойно и синьо небе,
ту с платна от тайфуни съдрани.
Няма как да ти сложа стени.
Няма как да издигна огради.
Мое синьо, безоблачно ти,
мои страшни и сиви парцали.
Днес разпадаш се сякаш без глас,
мое звездно начало - безветрие!
Вцепенено от облачен страх,
разпиляно от чуждо пришествие...

Нели Господинова 

Това съм аз! Позна ли ме? Прекрасната!
Нали такава ме мечта преди?
Познаваш ме различна! Изненадан си!
И смаян... Толкоз много ти личи!

Не се учудвай! Бе въпрос на мигове
да разцъфтя в най-нежния си цвят!
Не го дочака, нямаше търпение!
Днес друг попива този аромат

на обич, на вълшебство и на щастие -
така ухаят смелите жени,
които надживели свойто падане
от пепелта възкръсват и гори

сърцето им в жаравата на вярата
а Любовта им пръска светлина...
Позна ли ме! Това съм аз! Прекрасната!
Но с друг днес сбъдвам твоята мечта!

Даниела Капинчева 

Жигоса ме една любов.
Очите ми беляза.
Превърна ме в кълбо
от нерви и омраза.
Нашари ми косите
със сребърно и бяло,
прокле ме да се скитам
бял ден невидяла.
Прокле ме да се лутам,
очи да не затворя,
невидима, нечута,
с тъгата да говоря.
Обрече ме да страдам
по скършени надежди,
на колене да падам
пред къс фалшива нежност.
Жигоса ме една любов...

Нели Вангелова 

Все далечна си. Моят мираж.
Като рожба те нося. В ръцете.
Недокоснат, невиждан пейзаж,
на замръзнало пролетно цвете.
Все не стигаш. Искам те цялата.
Докога без живот да живеем?
Колко мигове ти си откраднала,
щом забравих как да се смея?
Все ми липсваш. Все те изплаквам.
От очите ми – вечен порой.
Как се свиква с болката, адска –
денонощно да нямаш покой?
Да, рискувай. Щастие има,
и го нося в душата за теб!
Любовта си я давам. Ти взимай!
Аз във друга не съм се заклел...

Данаил Антонов 

Имате ли огънче?
Огънче, с което
да самозапалите
в себе си сърцето!
В героично време,
в прозаично време,
в неритмично време
то ритмично дреме.
Може би се плашите?
Зачестиха фактите -
почват със аритмия
винаги инфарктите.
Ах, кардиологио -
весела наука!
Имате ли огънче?
Още ли мъждука?
Поемете въздух!
Дишайте дълбоко!
То ще пламне бързо,
сигурно, високо.
Може ли сърцето
да бие по програма!
Имате ли огънче,
нищо страшно няма.

Недялко Йорданов 

И защо бе туй цялото блъскане?
За какво - този адски ламтеж?
Думи, думи... До блясък излъскани.
И вървене по въглени пеш.
Колко преходно нещо е славата!
Суетата - димеж и мъгла.
Проститутки и щерки на гаврата,
днес в едни, утре - в други легла...
Не това, не това бе животът ми.
Беше друго, какво - не разбрах.
И се носех, въртян в колелото му,
и насън сякаш цял го живях.
Днес ме гледа, застанал насреща ми,
с моя лик и със мойте очи.
Във едното таи се насмешката,
а пък в другото - капка горчи.
Е, прощавай - му казвам. - Да, гадно бе,
но красиво и сладко, нали?
Що можахме със теб, пооткраднахме,
а пък другото малко боли...
Тъй се гледаме двама. И духа ни
с най-студения вятър светът.
А между ни стърчи стегнат куфарът
и пред нас - най-големият път...

Дамян Дамянов  

Добротата винаги ни буди
и разтърсва мисли и покой.
Пази ни от користни подбуди
и опасен тягостен завой.

Добротата внезапно ни стряска,
спира всеки яростен шамар.
А понякога ни ръкопляска
и прогонва черния кошмар.

Добротата честичко ни спира
просто безразсъдно да грешим.
В тъмнината път към нас намира
и се моли чест да не рушим.

Добротата справедливо съди,
ако съвестта изневери.
Знае как злините да прокуди
и любовен храм да изгради.

Наташа Басарова 

Забързани хора вървят по перона.
И влака затваря последни врати.
Стрелочник ще свирне, а той ще подгони
оная далечност, където трепти
една светлинка -
още нова, незнайна.
Един неизвестен за пътника ден...
Преследва човека надежди и тайни,
откакто на тая земя е роден.

Часовник отмерва броеното време.
Но женския смях заприличва на стон.
И вече се люшват, и вече поемат
из пътя железен
вагон след вагон.
Полека притихва голямата гара.
Остава самотно
- огънала гръб
до релсите блеснали - майчица стара.
И крие под шала си острата скръб...

Надя Кехлибарева 

Здравей ти, първа обич,
далечен слънчев бряг!
Без мъка и без злоба
се срещам с тебе пак.

В гърдите ми отдавна
гневът се е стопил.
И ето - аз подавам
ръка на твоя мил.

И твойта дъщеричка
погалвам със ръка...
Какво носле, очички
и тънички крачка!

За миналото кой е
виновен - аз не знам,
но спира се спокоен
днес погледът ми ням

в очите ти зелени,
в златистите коси,
не си ти променена
и грозна ти не си!

Но днес зъби не впива
скръб в моите гърди....
Бъди, бъди щастлива
и весела бъди!

Без мъка и без злоба
се срещам с тебе пак.
Здравей ти, първа обич,
далечен слънчев бряг!

Давид Овадия 

Кърпя чаршафи, завеси, души.
Кърпя изкусно. Почти не личи.
Само за джоба си кръпки все нямам.
Зеят зловещо там яма до яма.

Имам се уж за изкусен шивач,
тичам за кръпки от сутрин до здрач —

няма запушване... Ще ги запуша,
знам, чак когато... Но млъкни, душо!

Надежда Захариева