Не ме моли! Разделяй и владей!
Душата ми разкъсай на куплети!
Да бъдеш снизходителна, не смей!
Нагледах се на мили Жулиети!
Смени цвета в косата! Грим сложи!
Високи токчета. Пола. Бижута...
А после нещо мръсно ми кажи!
От обич намрази ме за минута!
Омраза и любов. Страстта. Гневът...
Не искам слънце! Искам урагани!
Когато си със мене, всеки път
нанасяй върху тялото ми рани!
Нагледах се на хрисими жени!
Омръзнаха ми в своята прилежност!
Убийствено веднъж ме целуни!
А после нека пак си бъде нежно.

Добромор Банев 

Избрах пътя сама.
И ще трябва да тръгна.
Оставям назад несигурноста и страха.
Ще стигна до края!
Когато се върна
ще съм себе си
и ще знам
цената на всяка любов подарена,
на всеки миг щастие,
на всяка тъга,
на всяка дребничка радост.
Ще имат смисъл нещата
и болката в ляво.
Ще оправдая сълзите си,
звъна на смеха,
прашинката вярност
и близки предателства,
на чувствата изменчивостта.
Когато се върна ще знам
има край океанът -
само трябва да намериш брега.

Добринка Захариева
 

Объркана си...
и прекрасна...
и силна... и непредвидима.
Като река, в миг полудяла,
размиваш ме...
и си отиваш.
Отнасяш всичките ми мисли,
разбиваш ме със твърдостта си,
зашеметяваш
като вихър
и ме преследваш с нежността си.
Обсебваш,
колкото я има,
в мен гордостта ми... и нехаеш,
че ако в тебе съм се влюбил,
ще те оставя да познаеш.
Ще те разказвам на съня си,
на сутринта ще те запомня.
Ти нямаш време
да ме слушаш
и ти изглеждам монотонен.
Ако притихнеш до брега ми
и за минута,
премаляла,
успееш да ме пожелаеш...
Аз искам с мене да си слаба...

Димитър Гачев 

Покрих главата си със фин воал,
наметнах плащ от горска мента дива
и някъде край близкия локал
дъждът ни скри със теб под тента сива.

Със перли ни посипа този дъжд,
разпръснаха се те по тротоара.
И двамата открихме изведнъж -
животът ни във пъзел се сглобява.

И непознати, мокри, изведнъж
прегърнахме се. Въздухът донесе
докосване между жена и мъж -
любов без всякакви въпроси.

А тентата притихнала над нас
по свойски се усмихва и намига,
и сякаш казва - аз съм пас,
за любовта понякога тъй малко стига.

Диляна Кирова 

Все чукам на тежко залостени порти -
няма кой, няма кой да отвори.
И да ме питаш, не знам причината.
Никой не може да отговори.

А над портите искрено цъфтят вишни -
само вятърът, само вятърът знае
колко дълбоки са сухите корени
и кой има правото да мечтае.

Без начало, наивно отшумя денят ми -
и какво, и какво ще зачене?
Вятър духна и белите вишневи цветове
леко слязоха долу, при мене.

Диана Юсколова 

Изгубен някъде из времето,
живях в години на мълчание,
обтягайки на съвеста си стремето,
за грешките си търсех оправдание.

И тъй вървяха си годините,
в очакване на светлото да светне,
а миговете шеметни, неустоимите,
изнизаха се бледи неусетно.

Скитах дълго в царството на сенките,
търсейки за себе си светото изцеление,
съмнение пробождаше ми клепките,
разкъсваха съзнанието ми видения.

Но ето че настъпи времето на ренесанса,
време за великите промени във душата,
отърсил се от ритъма на транса,
очи отварям днес за светлината.

Проглеждам днес, със нови мирогледи,
възвръщам пак изгубени пространства,
извоювал сам, над себе си желаната победа,
прибирам се в дома от странство.

Деян Димитров  

Влюбена съм всъщност в любовта,
в чувството единствено, което
с огън жив подпалва ни кръвта
и като звезда фатално свети.

Не във тебе търся топлина,
не екстаза искам да открия.
В чистата любов аз светлина
виждам. И несбъдната магия.

Влюбена съм във една мечта,
във мираж, дошъл от вековете.
Взрив от чувства, луднали в кръвта -
вечната любов. Тя мъдро свети.

Враг на самотата и скръбта,
чужда на тъга и безразличие,
влюбена съм всъщност в любовта
и в смъртта дори ще я обичам.

Нина Чилиянска 

Всяка пролет се будя от глад
и снага тънкостройна издигам.
Ставам блян, кичест прасковен цвят.
С ведрината лазурна се сливам.

Избуявам във дива трева.
Под нозете ти тъкан разстилам –
живописен, изящен килим.
Омагьосващо биле пришивам.

Глъбините кипят от живот.
Свеж ефир оросява с надежда.
Неизменно копнежна се будя за теб –
всяка пролет в омайна одежда.

Детелина Стефанова