Цветенце мое прекрасно,
(в живота мой – смисъл и радост)
така неусетно израсна
с ухание на свежест и младост...

Животът, Дете, е повратен;
надеждата, знай, не губи!
С вяра постигай обрати,
за щастие ти се труди.

Цели поставяй достойни,
човешкото в теб запази.
Успехът е с особена стойност,
когато платен е с сълзи.

Честността е неразменна монета,
Любовта, пък, е Божият дар.
Обръща се често късметът –
и робът е нов господар!

На поквара недей се поддава –
подминавай обиди с насмешка.
Мъдра бъди! Не забравяй –
шах се печели и с пешка!

Анахид Чальовска 

Много думи изписах вече
и писалката съхне, май.
Ще подкупя рижата вечер
с аромата на липов чай –

моля, прося със сетни сили,
или плащам – със кръв и пот
на нощта - за капка мастило,
да допиша тоя живот.

Владимир Виденов 

За да не ти е мъчно никога,
към никого не се привързвай.
Живей във себе си. Там блика
вълшебен извор с ясен бързей.

Недей от чувствата замира,
а преживявай като птица,
която всякъде намира
подслон, гнездо, трохи, мушици.

Това е тежко и мъчително.
Свръх силите ни днес това е.
Но е начало на пленителна,
неразгадана още тайна.

Когато всички я открием,
от страшна сила озарени,
тогава ще узнаем ние,
че в нас е цялата вселена.

Александър Петров 

Награда е да рухнеш на върха
и да се спуснеш без усилия обратно,
това е чувство тъй невероятно -
една победа нова над страха.

Почти е подвиг да останеш жив,
след силен трус - внезапен, неочакван,
когато всеки твой активен атом
усещал си по своему щастлив.

След мълния да оцелееш - туй е знак,
съдбовен знак, направо от небето,
за туй, че пощадено е сърцето
от зейналия срещу него мрак.

Да преоткриеш своя ранен свят -
заключен някъде, почти забравен,
е просто миг, на щастието равен
и крачката към следващият старт.

Виолета Бончева 

Ти си само спомен -
сега засега.
Рана отворена,
светла тъга.

Част от душата ми,
миг от живота.
Ти си сълзата,
която ме топли.

И всичко останало,
имащо смисъл.
Ти си пристанище,
от мене измислено.

Ще акостирам,
щом те намеря.
Котви събирам
от днес за вчера.

Виктория Катранова 

Някъде дълбоко
зад хоризонта
се носи тропота
на стадо диви коне...
Ако изчакаш
една дузина секунди
ще ги видиш...
Техните силуети
се появяват там,
където земята
и небето се сливат,
изпъкват като тъмни сенки,
под копитата им
излизат облаци
от разсейваща се мъгла...
Тези коне притежават
естествена грация,
вродено достойнство -
можеш само да ги съзерцаваш...
Ако срещнеш очите им,
ще срещнеш силата,
която ги прави бързи като вятъра...
Почерпи от техния кураж
и ще имаш кураж за цял един живот...

Александра Георгиева 

Зареян като птица
в безплътна далнина
или крещящ в тъмница,
без хляб и светлина,
аз виждам мъченици -
картина все една,
стотици и стотици,
как гаснат в тъмнина -
издъхващ в боя рицар,
жив роб на колена,
обърнал за плесница
и другата страна,
цар в златна колесница,
препълнена хазна
и просяци - редица,
сред дрипи и воня
протегнали десница
край срутена стена,
поп мазен с броеница
на храма под звъна,
всевиждаща къртица,
изискана свиня
и девствена мръсница,
и божи глас - псувня,
и рокаджийска жица,
и скапани кина,
сред тях - очи-карфици,
в картина все една
забити - наркотици,
насилие, секс, война -
ревящи фанатици,
безчет, без имена,
на всичките езици,
от всички племена.

Зареян като птица
в безплътна далнина
или крещящ в тъмница,
осъден без вина,
под вехтите корици
на нови времена
аз виждам как в редици -
настръхнала стена,
изчезват в плетеница
от кървави петна
децата ни - войници
в последната война.

аrhiloh