Прекрачих прага на душата... Ахнах!...
То вътре натурии - до тавана!
Огнивото е там, а няма щипка прахан...
Дори съдбата ми е разпиляна...

Огледах се - отде ли трябва да започвам?
Разтребването има своя смисъл...
Но губя под краката сякаш твърда почва -
във дребните пристрастия улисан...

Отварям бавничко прозорците, към пруста -
да влезе въздух чист, да влезе вяра...
И виждам - в бъркотията дори е пуста
душата ми във дрехата си стара...

Излизам и оставям ключа под черджето...
Какво ли има вътре за грабежи!...
Но тихо изръмжа зад мен душата, взета
назаем от отвъдното безбрежие...

Ванилин Гавраилов 

Колко нощи безсънни съм имала,
колко дни като призрак вървях,
колко пъти сълзи съм проливала,
колко дълго от любов се боях.
Колко пъти се молех на Бога,
пожелавайки своята смърт.
Колко дълго без цел и посока
аз се лутах, a нямаше път.
Колко пъти съдбата проклинах,
колко гняв във сърцето таих,
колко пъти докрай се раздавах,
а в замяна горчилката пих...
Колко пъти до дъното стигах,
колко пъти излъгана бях,
колко пъти по малко умирах,
а не знам дори дали живях...
Днес друга съм, по-силна от преди.
Научих се да побеждавам.
Да не превивам врат, дори и да боли -
със болката си пак да оцелявам.

Валерия Иванова 

Аз някога рисувах слънчогледи
Не знам защо внезапно оглушах
и четките си разпилях в безреда.
А във главата ми извира смях.

Светът край мене стана мръснорозов,
а помня го, че беше тъмносин.
Преследва ме отвесната ви проза,
която ми пробутвате за стих.

Такава непонятност ми е чужда.
Харесваше ми да беседвам с Бог
и той да отговаря само в нужда.
Не съм човек, а кладенец дълбок.

Над мене се надвесва всеки скришом
и мрачните си тайни ми реди.
Един ще бъде, който ще се впише
с дъх в моите притихнали води.

От семките покълва жълта лудост
и плисва светлината благодат.
Но спра ли слънчогледи да сънувам,
отвъд ще ида при Винсент ван Гог.

Валентина Йотова 

Аз съм кривата уличка...
Аз съм кривият път...
Аз съм острата думичка
и шума на дъждът...

Крия в себе си болки.
С истините летя.
Горя като огън
и до честност лютя.

В сърцето си пускам
без визитен билет.
Преживявам и трусове,
правя се на поет...

Търся свойта магия
в театрален салон.
Пуша! Дори и пия!
Слушам и "Хоризонт"!

Ала не съм суетен -
обличам се неглиже.
Разчитам си на ръцете
като всички мъже.

Искам всичко да зная,
да питам не ме е срам.
Пред лъжите не трая,
щом истината я знам.

Сълзи също напират
в мъжките ми очи.
И въздухът ми спира
щом някой ме нарани.

Ето това съм. Всъщност
съвсем съм обикновен.
Приятелите си прегръщам,
дори ако плюят по мен.

Моля, не ме съдете!
Кривият път е нелек.
В думите ми вникнете
и нека остана човек!

Валентин Йорданов 

Аз съм сляпа, когато не виждам очите ти.
Аз съм глуха, когато не чувам гласа ти.
Но, кажи ми, дали ме позна по сълзите ми?
И дали ме запомни, признай, по смеха ми?

Всяко утре без теб е най-страшен кошмар.
Най-жестоката участ – да бъдеш далече,
щом кръвта е все още нестихващ пожар.
В самота е проклятие тихата вечер.

В самота е проклятие всеки сезон.
Всеки час – инквизитор, до лудост ме плаши.
Нямам сили да кажа "Прости ми", любов.
Нямам смелост да кажа, че само теб чакам.

бялатишина 

Аз седнах да напиша за доброто,
такава тема бяхте ми задали.
Помислих си за антипод на злото,
и на какво душите сме отдали?

Добро е да изслушаш, да помогнеш,
без да потърсиш сметка и отплата.
Да бориш се дори и без да смогнеш,
на другите да мислиш за сърцата.

Добро е да се отречеш от всичко,
макар за тебе най и да е свято.
Да превъзмогнеш се и сетне скришом,
да се разлееш смело по земята.

Да я изпълниш с благодатна радост,
засявайки я щедро с добротата.
И после да дочакаш тая сладост –
да се зарадваш колко е богата!

Данаил Таков 

"От душа и сърце" е девиз на Доброто,
на човешката същност той всъщност е мото.
От душа и сърце ако правиш нещата,
ще живееш с магията на красотата.

От душа и сърце любовта ни извира
и със сродни души и сърца ни събира.
Любовта и доброто са вярна пътека.
От душа и сърце Бог създал е човека.

Божидар Коцев 

По-лесно се живее без мечта.
Мечтите ми на харпии приличат.
Измъкват от страхливеца храна
и нагло зад полите ми надничат.

Когато се намери оцелял,
тогава ми кажи, че има бели.
А, ти, „храбрецо“, нищо невидял,
нахрани ли ги вече, че трепериш?

По-лесно се живее без мечта.
Мечтите ми е трудно да изхраниш.
На лакомите харпии глада
заситиш ли, тогава ще останеш.

Където има трепет и копнеж,
а харпиите ходят прегладнели,
опасно е небрежно да поспреш,
безумно е да питаш за постеля.

Не ми изглеждаш смел, но ще попитам:
за харпии ловуваш или скиташ?

Богдана Калъчева 

Не съм мъдрец, не съм духовен гуру.
Очи, душа - жадуват куп наслади...
Не съм мечтал за пост с голямо бюро,
живота крие сам безброй награди.

Не съм светец, не съм и ангел свише
и в суета открих, че имам интереси...
В една дебела книга четох – пише,
със злато как да купиш сто принцеси.

Не съм сатрап, не съм и зъл велможа,
а власт, не заслепява в мен човека ...
В гърба на друг, не ще забия ножа,
макар да гизне в кръв от памтивека.

Превърна се живота в храм монетен,
звънът на злато - музика с фанфари.
И бачка Хензел като роб за Гретел...
за вещи, за парцалки... скоч, цигари.

Не съм монах, не съм изгубил пътя,
за нощите с любов, не се разкайвам.
Не искам съвестта ви с глас да мътя,
но няма да мълча - да се спотайвам.

Поемам сипкав дъх на нова пролет,
щастлив - да бъда стих от жива песен.
Във свят материален - порив в полет,
на гол - човешки дух, в мечти отнесен.

Боби Кастеелс 

Върви си той и си говори нещо.
Кому говори и какво - не знам.
Но е тъй смешно и е тъй зловещо
един човек да си говори сам.
Какъв е? Кой е? Луд? Пиян? Нещастен?
Отровен от любов, от скръб, от ром?
Или бездомник, в цялото пространство
намерил най-същинския си дом?
По дяволите! Толкоз ли е важно!
По-важното е друго: все мълчал,
човекът нещо имал е да каже
на всички ни, но друг път не посмял
да викне гласно обич и омраза
и с едного да раздели скръбта,
на себе си сега той всичко казва.
На себе си, а всъщност на света.
На този свят, тъй пълен и тъй празен...
На този свят с лица безбройни, но...
Върви човекът сам и си приказва
от тези всичките лица с едно.
Със онова, което откровено
ще му отвърне с негов собствен глас.
Човек говори с цялата вселена.
Човекът мен е търсил, него - аз.
Да си разкрием всичките човешки
горчилки, и възторзи, и мечти...
Човек върви и си говори нещо.
Не му се смейте! Няма нищо смешно!
Това сме всички: той и аз, и ти.

Дамян Дамянов
 

Любовта още ни предстои
в своята най-силна експлозия
там, на ивицата на хоризонта,
когато единият остане отсам,
а другият потъне отвъд.

Зная, чак тогава
ще се видим, късогледи,
през лупата на липсата,
при светлината на сълзите.
И ще се прегърнат
нашите същества
до пълно преливане
едно в друго.

Боя се от тази възможност
на чувството,
което носим в себе си
като мина.

Искам да я отмина,
да я заобиколя,да я отблъсна,
да я разминирам от смъртта.
А все повече
се приближавам към нея.

Как ще понесем
разкъсващия взрив
на любовта между двама ни,
когато останем един?

Блага Димитрова