В очите си съм скрила Любовта,
(с годините дори не се променят).
Прозорец са на моята душа,
четейки в тях ще можеш да я гледаш.

А в нея има много нежен плам,
загръща той отминали неволи.
Разнежена е до безкрайност знам,
душата ми те търси и се моли.

В очите ми ще видиш чуден свят,
понякога са тъжни, много плачат.
Понякога се смеят с благодат
и винаги за тях ти много значиш.

В очите ми е синьото небе,
на воля в него птиците политат,
с оттенъци на бурното море,
а в него чудни дарове се сплитат.

Преплитам с тях и късче Светлина,
искрица светла и вселенска вяра.
Сега пристигам, нося Любовта,
за теб сърцето с трепет я повтаря.

Десислава Церовска 

Най-силна е тихата обич -
онази, която не проси,
която не търси вини
и не задава въпроси.
От нея най-силно боли,
най-дълго в сърцето остава,
когато я пиеш - горчи,
раниш ли я - мълком прощава.

Тя не буди геройски дела
и жертви чутовни не иска,
не пали огньове в кръвта,
не тежи, не кори, не притиска.
Тя идва с узрели жита
и с дъх на отминала пролет,
докосва те леко и пак
притихва в усмивка и поглед.
Заминеш ли няма със вик
и сълзи да спре твоя полет.
Ще стисне от болка очи
и кротко ще махне за сбогом.

Но когато преситен с живот,
разпилял стих и младост по хората,
се завърнеш и в своя покров
те обгърне горчива умората,
все така мълчалива и горда,
тя единствена в мрака ще чака
твоите стъпки и с тъжна покорност
пак за теб ще отвори вратата.

Най-силна е тихата обич.

flowerpeace_21 

Много, много време мина, любов моя, смугла,
дъждове заличиха от зениците твойте черти,
сърцето ми спря да брои напразните удари,
защото без теб като ехо отекват еднаквите дни.

Много, много време мина, любов моя, кратка,
дори в раковината морска твоят шепот заглъхна,
нежността ти – отмиха вълните – без капка остатък,
шепа сол ми горчи и спомен за идващи стъпки.

Много, много време мина, любов моя, тайна,
всяка нощ преоткривам ръцете ти в лунното ложе
и по скулите звездни нахвърлям ноти нетрайни,
тъй самотно-далечни, слети в акорд невъзможен.

Мина време, толкова много – на вечност прилича,
тишина тъмнокоса целува фатално твоите устни.
Намери ме, любов, за миг бездиханен поне ме обичай,
в който времето лудо за вечност ще спре да препуска.

danda 

Самотни мисли. Падаща звезда.
А тебе пак те няма и те няма...
Аз исках да те хвана за ръка
и мъничко до теб да поостана.

Две фигури на пулса на брега,
две песъчинки в хаоса от пясък,
допрени във единствено „сега",
окъпано от лунния проблясък.

Лицето ти със мигли да допра,
тъгата ти със устни да разсея
и сетната сълза да пресуша,
а после със нощта да избледнея.

Самотни мисли. С твоя лик.
И толкова любов, за теб събрана...
Аз исках много малко, само миг,
но тебе все те няма и те няма.

Alex.Malkata 

Ако стана случайно море
и дъгата на бряг се превърне,
то ще може за малко поне
всяка зима сама да си тръгне.
Нека птици рисуват небе
с много синьо, задъхано лято,
аз ще бъда отново дете
както някога. Както когато
си намирахме цели звезди
върху пясъка, парещ от обич.
Оседлавахме буйни мечти
с твърда вяра и с думата "можем".
Ако пак се обърне светът -
всеки облак да бъде отдолу
и прелива в сърцата смехът
само с радост, и радост по много,
ти нали ще останеш до мен!
Ще ни топли ли залезът морав,
че нали любовта ни освен
малка лодка, ще бъде и кораб.
Ако някога стана море
само слънце ще давам. От всичко
знам - единствено мога добре
да обичам и пак да обичам.

Десислава Иванова 

Виновен си, че правиш ме щастлива
и караш ме да чувствам се Жена.
Виновен - за страстта неутолима,
с която ме даряваш през нощта.

Виновен си за миговете нежност,
обгръщащи ме с плащ от топлина.
Виновен - за онази безметежност
и пристан тих на моята душа.

Виновен си за свойта всеотдайност,
за смисъла на всеки изгрев нов.
Присъдата - виновен до безкрайност.
Наградата е моята любов.

Веси_Еси 

Потъват стъпките в моравата на времето.
Тъй пролетна си ти! Тъй пролетен съм аз...
Знам, утре неусетно всичко ще ни вземе то -
над чувствата е само единствено без власт.

Да - любовта е миг, в обятия загърнал
на нашите мечти видението бяло.
Дали ще е любов последна или първа -
годините ще кажат. Днес още е начало.

Ела при мен и впий пак в устните ми устни
със жаждата, която изгаря твойта плът!
Животът е рубеж. А любовта - изкуство,
в което и цветята най-жертвено цъфтят.

Тя окрилява пътя ни или вгорчава дните.
Започва с онзи миг, на влюбените дал
на радостта меда, с успеха в изпитните
и жилото на слабост, подгизнала в печал.

Подай ръка! Пред двама пътят по е лесен,
ако те твърдо вярват, за тях че е един.
Целувка. Тишина. Най-пролетната песен!
Дали ще смогнем с нея докрая да вървим?

Веселин Чернялски 

 Когато те излъжа, че не плача,
че нямам вяра, че не ме боли,
че не попадам в мрежите на здрача
и разумът ми всичко е надвил;
че никого и нищичко не чакам,
че е от камък моето сърце,
че съм на "Вие" и със самотата,
и на тъгата с влажните ръце;
че нямам спомени, мечти и грешки,
че съм спокойна винаги в съня,
че никога не ми е било тежко
и предпочитам да съм все сама;
че нервите ми са като стомана,
че винаги дъхът ми е студен -
ти затвори очи и ми повярвай,
тъй както вярват всички покрай мен.
Аз просто трябва да се чувствам силна!
И задължително - да издържа!
А ти повярвай в моята наивна
и сто пъти повтаряна лъжа.

Весела Чапанова

Аз никога не дръзнах да осъждам.
На хорските очи обърнах гръб.
Заключена съм в земната окръжност,
но аз живея някъде отвъд.
Не чувствам болка, а вървя по огън,
а огънят във мене е роден.
Щом дишам и копнея, значи мога,
щом мога, ще се скрия в своя ден,
където да играя със звездите
и с хиляди нюанси на живот,
където любовта ми е учител
и моят дъх е само неин плод.
Където с аромат на пролет идва
най-розовият изгрев с тих рефрен,
в цветя превръща храстите коприва.
Това, което търся, търси мен.

Деница Гарелова 

Тази болка, която все отляво ме свива
и нахапва парчетата от смелостта ми,
и която уж тръгва, уж все си отива,
а спотайва се нейде, минира деня ми,
тази болка, която в най-потайните доби
вместо цвете на обич сее тръни, коприва -
и съцветия сутрин набрала отровни,
чай приготвя и с него душата успива.
Тази болка, която днес деня ми разписва-
дестинация, пътни и дневни, квартира -
и ме кара нещата да правя по списък
и отчет за тях вечер най-стриктно събира...
Тази болка e сраснала тъй видимо с мене -
с ежедневните грижи и с роднинската сага,
с обичта, с верността и с ония проблеми,
от които, оплетена, не мога избяга.
Тази болка нараства, обнема, събира,
смях и сълзи, погроми, надежди, възторзи,
все подрежда нещата и в мен девалвира
всяко вричане, всякакви клетви, облози.
Тази болка – едничка за мен банкова сметка,
в нея вкарвам под лихва всичко, дето обичам.
И когато отгоре ми направят отметка
и ме викнат от пътя – няма да се отричам
от греховните мисли, дето съм натворила,
от делата ми – доста нелицеприятни,
от плътта ми греховна, неведнъж изкушила
благородните пориви и смело очакване.

Ще отворя сърцето си и с моята болка
от това, че родена от кал, кал пак ще стана,
ще платя всички сметки и колкото–толкова -
дано ресто поне в тебе полъх остана...

Венета Дончева 

Искаш ли да си премерим болките,
ризите и ударите вляво,
общите усмивки? Само колкото
разберем дали е оцеляло

малкото ни нужно за разбиране,
бялата надежда да летиме
с някакво хвърчило, прах събирало,
преди с тебе да му вдъхнем име?

Искаш ли? Започваме ли? Лесно е.
Твоето отдясно. Мойто – вляво.
Принцът, онзи мъничкият, (честно е!)
е за теб. Аз справям се и с дявол.

Пиша го наново, знаеш - мога го.
Даже и с принцесите успявам.
Ако искаш, да делим тревогите.
Все ти ги пестих. И си признавам.

Нека да премерим. И зачеркваме
колкото ни трябваше да помним.
Обичта тежи еднакво в черквите,
ала не и в две различни стомни.

Дарина Дечева
 

Колко много изписани думи.
Колко малко си схванал от тях.
Не - стени, планини помежду ни
днес застават. И всяка от тях
е една пропиляна година.
Вече няма пътеки назад.
Няма бряг. Няма мост - да премина.
Ти си чужд и така непознат.
Но протегнеш ли плахо ръката,
но открехнеш ли леко врата,
знай че аз ще обърна земята
за да стигна до теб! Ще летя
през небета, обагрени в черно,
през пространства, сковани от студ.
Ще горя като свещ. До последно!
Ще протягам ръце като луд,
който нищичко друго си няма,
само спомени свързани с теб...

Ще обърна света! Ала трябва
ти да тръгнеш към мен най-напред.

Васка Мадарова