Летят годините. Старея.
А и до днес все тъй живея
със мисълта, че утре пак,
едва очи от сън отворил -
не зная как, не мисля как, -
аз ще се видя рус хлапак.
И всичко пак ще се повтори.

Така наверно и до края
едва ли аз ще осъзная
и ще приема примирен,
че на земята ни прастара,
във моя свят благословен
и утре пак ще бъде ден,
и всичко пак ще се повтаря -

но не за мен... Но не за мен!

Димитър Методиев 

Ти каза ми - "Ще дойда късно,
когато тъмно ще е вън,
една звезда ще ти откъсна,
да пази кроткия ти сън!"
Ти обеща ми, че луната,
с омайната си светлина,
ще ми озари душата
и няма вече да тъжа.
Ти врече ми се в силна обич-
от моята любов родена!
Почувствах се красива - сякаш
съм роза кърваво червена!
Днес търся думите красиви -
вълшебно хубави слова!
Любов, която дава сили -
сега къде сте ти и тя?

mimi_2908 

Без мене ще отидеш до морето,
но няма да си нито миг сама.
Два фара - две очи за теб ще светят -
и верен курс ще сочат за дома.

Морето ще те плаши и привлича
със своята омраза и любов.
Но неусетно ти ще го обикнеш,
щом разбереш живота му суров.

Ще разбереш, че не шепти молитви,
че волята най-много то цени,
че верността ти прямо ще изпитва
със тази на моряшките жени.

Очите ти с морето ще се слеят,
ще вземат неговите цветове.
С усмивките на гларуси ще греят,
достигнали до скъпи брегове.

Ако почувстваш ти, че стават тъжни
като ония страшни дълбини,
в които няма нивга да се съмне,
тогаз за двата фара си спомни.

Димитър Данаилов 

Знаеш ли, във клетка ме затвориха.
Режат свободата ми със нож.
Ширят се примамливо просторите.
Моят свят е лош. Ужасно лош.

Искам да избягам от веригите,
стегнали в забрава мисълта.
Смелост и любов не ми достигаха,
може ли без припев песента?

Може ли без сол морето, синьото?
Може ли без слънце пролетта?
Знаеш ли, това, което имахме,
никой друг го няма на света.

Знам, че искаш моето мълчание,
свило се във паяжина от срам.
Нека е сърцето ми в изгнание!
Нямам свобода, да ти я дам.

Диляна Христова
 

Когато ме обичаш до безкрайност
и стъпваш тихо в сивите ми дни.
Тогава вдишвам всяка твоя тайна,
а после я издишвам без следи.

Когато ме обичаш до полуда
и страстно ме отпиваш ожаднял.
Тогава съм стоцветна пеперуда,
защото всичко свое си ми дал.

Когато ме обичаш до греховност
и целият ти свят е само страх.
Тогава те лекувам от виновност,
защото да си влюбен не е грях.

Когато ме обичаш до горчивост
и черен шоколад ти е вкуса.
Тогава съм най-сладката ти дивост,
защото тъй ме бива да горча.

Когато ме обичаш като днес -
безпаметно, безмълвно, непрестанно...
Тогава ме очаквай и нощес.
Ще дойда във съня ти, ще остана!

jade_alex 

Да ме събуди врява на синигери,
брезата да разлисти тънки клони,
да ме настигне и задмине цвят от ябълка
и бяло облаче да ме догони...
Да ме погледнат бели маргарити,
да се загубя в ниското, в тревите,
да се намеря в чиста, светла капчица
и никой, и за нищо да не пита...
Да ме целуне дързък, топъл вятър
и да не помня за какво съм плакала...
Да ме опие вино от глухарчета...
Такава пролет много дълго чакам...

Диана Юсколова