Не остана много място в сърцето ми,
но колкото е - за тебе е.
То и от живота не остана много -
но колкото е, за теб ще е.
Късните плодове са нетрайни,
но пък са така ароматни.
Толкова сладост са трупали.
В тях са и дъждът и слънцето,
и облаците, и бурите.
Те са от оцеляващите.
Стареенето не е порок,
ако е като мушмулата,
ако е като райската ябълка.
Ако ме наредиш като дюля,
върху шкафчето на душата си,
цяла зима ще ти ухая на лято.
Горе главата, миличък,
в едно сухо дърво
има много повече огън!
Няма да те оставя да мръзнеш!

Светла Гунчева 

Викнах те, майсторе, къща насред село да ми вдигнеш
- като я зърнат селяците, чак до зори да не мигнат,

както са пусти душите им, тъй да са чашите пълни,
да ме заплюят мъжете, а пък жените - прокълнат...

Искам прозорците, майсторе, да ги направиш широки
минеш ли, да те погледам. Нали съм зеленоока

да ме обикнеш, майсторе, ще ти направя магия.
Като вълчица жена ти насред мегдана да вие,

и да се кръстят старците, и да ме плашат с бога -
мога без бога, майсторе, само без тебе не мога -

че ми е пусто в къщата, а пък в градината - суша.
... Като те виках, майсторе - луд ли бе, та ме послуша?

Венета Вълева 

Ти си всичко, което желая:
нежен блян и безумна мечта.
Теб сънувах, очаквах и вярвах,
че те има. И тук си сега.

Като слънчева водна стихия,
като шепот и ласка в нощта,
ти съня ми трeвожиш и идваш.
И се сбъдват безброй чудеса.

С теб съм истински. Страстно обичам.
Жадно пия любов и летя.
Ти си моята радост. И смисъл.
С тебе дишам, живея, горя...

Сашо Маринов 

Няма първа любов. Нито има последна.
Идва само веднъж. И умира.
Дали аз премълчах или ти не погледна,
че залезе от нас? Зад баира.
Няма чужда вина. И не е непростимо
да не вярваш във празни химери.
Някой друг си видял вместо мене, че има
празно място за още доверия.
Няма краен предел. И начало си няма.
Тя е вечна, но не неизбежна...
В някой следващ живот, пепелта ще е пламък,
а във този – към теб ще отвежда.
Няма първа любов. Нито има забравена.
Не пресъхва дъха на сълзите.
Дали ти не разбра или аз на прощаване
си забравих сърцето? В очите ти.

Руска Назърова 

Видях във парка старец със старица,
държащи се любовно за ръце.
Дали все още много се обичат?
Въпросът ежедневието взе...

Дали скандал е нямал помежду им?...
Как са задържали любовта?...
Дали ще съумея само с думи,
две сърца в едно да събера?...

Те сякаш бяха кораби наземни,
които съпровождаха мига.
Сега дори, прекрачвайки предела,
не искаха да си загърбят любовта...

Две сенки от живота немислимо
ще ми се тикат с визия в ума...
Аз зная, че до мен сега те има,
но няма го звънтежа на мига...

Когато стана потреперващ старец,
а ти старица според битието,
ще чакам обичта да ни е мания,
а страстите ни - птици във небето...

Валентин Йорданов 

Щастлива съм, много щастлива!
Щастлива да зная сега,
че тук под небето те има -
мъжът, който беше мечта!

Защото успях да достигна
до твоята светла звезда,
блестяща от мъдрост и сила -
щастлива съм и за това!

Щастлива съм, че ме покани
да вляза във твоя уют
през тежки врати от желание,
а вътре - приятелски скут!

а вътре - неясна надежда,
стремеж и копнежи видях...
Защо позволи ми да гледам?
Не стига ли, детo мечтах?

Сега зная точно какво е
това, дето никога аз
не ще нарека само мое,
не ще пожелая на глас.

Сега вече всичко разбирам -
от хубост най-много боли,
но благодарна съм, че те има -
теб - образ на мойте мечти!

Анита Габровска 

Беше бряг, за който да се хвана.
Беше път, по който да вървя.
Днес си бликаща отляво рана,
с всеки спомен аз кървя...

Беше вечност скрита в кратък миг.
Вече си безсънните ми нощи.
"Обичам те" превърна се във вик,
а аз, глупачката, те чакам още....

Бе постеля, топла, споделена.
Днес - кошмар, разперил се, кръжиш.
Пак съм крехка, малка, наранена..
Казвам ти, че те обичам. Ти мълчиш...

Румяна Борисова 

Аз съм скитникът, който търси вяра, любов и надежда,
аз съм скитникът, който в нощите черни не спи
и в далечни посоки, и в спомени близки се вглежда,
и железния вкус на юзда сменя с дъх на липи.

Аз съм скитникът, който няма дом, нито хляб, ни постеля,
аз съм скитникът, който под звездите запява блажен
или рони сълзи за невинната птица простреляна
и за вашия делник от скука и злоба стъмен.

Аз съм скитникът, който сваля шапка на полското цвете,
аз съм скитникът, който не дължи и петаче до днес
и докато не ме разберете, няма как да ме спрете
да стърча, там където си искам, с ъгломер и отвес...

Ала щом ви се стори съдбата ми с нещо опасна,
не мислете, че аз съм нещастен, че нося беда,
пейте с мен и ще видите колко прекрасно е
да си скитник богат - богат със Свобода.

Димиотър Христов 

И в среброто на моето утре
пак ще има романтика знам!
Пак ще има вълнуващи утрини
и живецът у мен, ще е там.

Ще се влюбвам в красиви момичета,
съчетали и дух, и финес.
В есента, в есента ще обичам
с онзи плам, който нося и днес.

Ще се раждат в душата ми пориви!
Боже мой, ще са дръзки дори!
И в среброто на моето утре,
с днешна сила живот ще гори!

Румен Ченков
 

Вдига рижа глава
сънно слънце зад облаци скришом.
На косена трева
и на ягоди диви мирише.

Без юзда, без ездач
младо конче в полето се носи.
Бяла мълния в здрач
скита тъй по небесни откоси...

А в съня му камшик
като пролетен гръм изсвистява.
Свободата е миг,
свободата сега задължава:

тази златна глава
да е горда до залеза вишнев...
На косена трева
и на ягоди диви мирише.

Нежно вятърът пак
опва бяла юздица от пяна...
Тя навярно е знак
за душата, от волност пияна.

Димитър Милов 

Излющи се позлатата от църквите.
Кубетата увяхнаха. Молитва
в гърлата ни се стече. Беше пръхка.
И лесно се омесваше със житото.

Доснаждахме си вярата. Защото
стомасите на болката я смелиха.
Изчерпа се бедняшката ѝ квота.
Съблякоха си расото неделите,

камбаните останаха без празници.
Тамянът се съсухри без кандило.
Сълзите ни миришат на заразата,
която в дробовете се е впила.

Излющи се позлатата. Молитва
от мрачните кубета е покълнала.
Сладни неокадяваното жито.
Самотното предверие е пълно

единствено с очакване. Просторът
отдавна не светлее от златистото.
На тъмно сме се раждали. А горе,
в най-тъмното, молитвата е чиста!

Ружа Матеева 

Защото нямам друга свобода
освен тъгата с мисли на лиана,
желая те със всички сетива,
със всички сетива от теб желана!

Не знам къде си! Влязъл в моя ум
и проектиран някъде в безкрая
на мислите ми в скитащия друм,
на очните ми нерви - точно в края:)

Не знам къде съм! В стъкления свят
на сенките, разсипани безбрежно.
Завързани в сърцето ми скимтят
неизразими думички за нежност.

И сплели кости, вързали очи,
разчели до секунда самотата
измислят теб с немислими мечти,
без устни те целуват като вятър...

Защото нямам други сетива,
в небесни капки бързам към безкрая.
Но в първата усмивка на света
и в сетната усмивка те желая!

Росица Ангелова