Сутринта е запазила осезаемите
следи от присъствието ти
в неосветените ъгли на стаята
и в коридорите на съзнанието ми.
Всеки опит на слънчевите лъчи
(преодоляли съпротивата на облаците)
да ги открият и целунат тайно
е градация на тяхното ароматно
и необятно приливно въздействие.
Сливам се без съпротива с тях.
Благотрайното им спокойствие
се разлива в неопределеността ми,
придавайки и нова, непозната форма.
Запълва липсващите части
с неопровержимо ярко съдържание.
Лъчите играят на криеница с прашинките.
Всяка докосната от тях
е активиран нов спомен,
изплувал в паметта ми,
разкрил скритите в себе си
неподозирани заложби на изживяното.
Докосвам следите ти и въображаемо
танцувам с тях, преодолял
гравитацията на времето,
в което те е нямало...

yoro 

Най-истинската обич не е полет.
Най-истинската обич е съдба.
Не е усещане за подранила пролет,
тя е покоят - галещ утринта.

Тя не цъфти, тя просто съществува -
неискаща и скромна, некрещяща.
Не те притиска и не се преструва,
до болка - осезаема, изящна.

Най-истинската обич не е блясък,
не е с претенции за несравнимост.
Душата ти обсебва без остатък
с едничка тиха жажда за невинност.

Пред нея никога не коленичиш,
не иска тя ни клетви, ни обети.
Не те изнудва и в лъжи не те облича,
пред нея личност си, а не поредна жертва.

В най-истинската обич няма битки,
ни победители, ни победени.
Няма устни излъгани, тайни прикрити,
тя чувство е, във чистота родено.

С най-истинската обич просто дишаш,
не те разкъсва и не те убива.
Най-истинската обич е въздишка,
която ни напомня, че сме живи.

Марияна Георгиева 

Когато си тръгват мечтите,
светът под нозете се рони,
дъгата прибира боите,
потъва в дълбоки усои.

Когато си тръгват мечтите,
галактики звездни умират,
навели глави, тъжни дните
на гости при мен се отбиват.

Когато си тръгват мечтите,
на морския бряг пуст оставам,
броя на прибоя вълните
и дрезгаво Армстронг запява.

valia1771 

Добре дошъл, нечакан, непоканен.
Добре дошъл, нетърсен, нежелан.
Ще сложа хляб а чашите ще станат,
свидетели на мъртвият ни блян.
Това небе е старо и познато.
И тази нощ прилича на рефрен.
А послеслова в думите в нещата,
отново ще ни връща към Гоген.
Пастелни краски, форми причудливи,
красив пейзаж и много самота...
Дори да знаем как сме се открили,
остава ни въпроса за целта.
Къде ще бъдем? Как ще оцелеем?
Къде, кога и как ще продължим!?
Целта е ясна - пътят е неверен.
А още ли пътеки ще сменим!?

Добре дошъл, но по-добре си тръгвай.
Не са ми нужни стари грехове.
Пастелни чувства стават за картина.
Но в наш"та среща липсват цветове.

Valdemaro 

Какъв е настоящият сезон,
познава се по пулса на сърцето -
единственият верен камертон.
На тона му прекланят се поетите.

Но случват се и грешки при това
опиянение. Нерядко всъщност зима
витае в споделените слова...
Престъпнице, до лято съблечи ме!

Една танцьорка прави пируети
във въздуха, а не върху леда.
Върху леда сърцето ѝ от лед е.
Да знаеш за подхлъзната звезда?

tender 

... и без да съм малката руса принцеса,
живея на друга планета.
Говоря на мои си, странни езици,
най-често с душата си клета...

Сама съм си роза, сама се поливам,
сама се захлюпвам с буркана.
Прочетена книга, почти вегитирам,
сама съм си лек и охрана...

Самодостатъчна, трезва безгрешница,
мъдра, но тъжна и дива,
не се заблуждавам, че съм за шестица...
И Бог не долюбва такива...

Ще викна змията, онази - пустинна,
за помощ с целувка отровна...
А по-безопасно е ябълка дивна
да схрускам... Дано си помогна...

Пък после да видим дали ще съм питомна...
Омръзна ми все да гадая.
Ще сменям планетата или бездомна
ще литна директно към Рая...

sisidara  

Вдишай ме -
полъх в нощта ти омаен,
аромат от цъфнала
вишна на двора,
в тази нощ,
любовта е безкрая -
не с устни,
с топъл дъх ще говоря.
Прегърни ме -
гръдта ти ридае,
сладка болка,
попила в душата,
ще ме имаш
като нежна омая,
като слънце
погалило сутрин тревата.

shtura_maimunka 

Слънцето ме учеше
да съм гореща и истинска.
Небето - да съм
недостижима и безсмъртна.
Дъждът - да съм
неочаквана, но желана.
Само земята ме учеше
да я очаквам
като нежелан дъжд,
като угаснало слънце,
като достигнато небе...

Мария Гюзелева 

Колко нужно е - аз да се влюбя във тебе?
С теменужна душа - да се влюбиш и ти...
Да погаля сърцето ти - с трепет копнежен...
Да целунеш душата ми с топли очи...

Да усетим - как Бог със усмивка лъчиста
ни засипва с вълшебни, небесни цветя...
Да изгрее в душите ни Обич пречистена.
И във нас да се слеят Небе и Земя...

Нежнослънчева Обич е нужна - да светим...
Ако не - ще угаснем със мъртви очи...
И навярно безумната, бясна планета
ще угасне без нашата Обич... Нали?...

Марин Тачков 

Изнизаха се толкова лета,
откакто на земята съм се пръкнал!
И продължавам още да раста -
посрещам дни, изпращам ги щом мръкне...

Живях според наредбите на Бог -
човека в мен до края да опазя!
Не знам какъв е крайният ми срок?
Но падна ли, изправям се, не лазя!..

Живях в добри и в трудни часове!
И радвал съм се, неведнъж съм плакал.
По мен плющяха злобни дъждове,
аз вярвах - утре хубав ден ме чака!

След всички изпитания, беди,
душата ми все пак остана млада,
макар че ми останаха следи...
Че кой ли от любови не е страдал?

А болките лекувах ги със стих.
Горчилката от някои остана.
Предателствата вече ги простих.
Е, нося някоя и друга рана!...

Оттук нататък - как и докога?
Там, Горе, вероятно някой знае?...
Аз продължавам с вдигната глава -
и днес, и утре, и така до края!...

ringo 

Издирвам четирилистна детелина.
Ужасно ми е нужна! За късмет...
И в търсене животът ми премина...
(А мислех, че намерих я у теб.)
Любов... Или помитаща лавина?
Пред мене всички пътища затрупа.
Сърцето ми - пресъхнала пустиня.
Душата... сред развалини се лута.
Издирвам четирилистна детелина...
Наивността ми днес граничи с лудост!
То, Щастието просто... си замина!
Нима четири листа ще сторят чудо?!

Nostalgia_ 

Момичетата плачат, но отвътре.
Където няма грим – да се размаже.
Момичетата никога не молят
за кърпичка. За милост даже.

И ако ти не ги спасиш навреме,
навярно свлачище от болка ще ги смаже.
Момичетата са момичета до време.
А после се превръщат във миражи.

Jane Doe