Ако нямам какво да ти дам,
ако вече не стигам до тебе,
ще си тръгна -
далечен и сам,
с най-дълбоката болка в сърцето.

Но сега си във мен -
като зрънце.
И усещам
как тихо кълниш.
И съм твойто небе.
И съм слънце.
Остани.
И във мен разцъфти.

Сашо Маринов 

Навън вали.
И много тихо в мрака,
шуми гора.
Навън вали
и по стъклата,
дочуваш шепот на листа.
Усещаш мокрите им пръсти
върху косите си едва
и искаш да намериш устни,
да стоплят твоите сега...
Но пак мъгливи,
едри капки -
замрежват погледа ти син.
Навън вали,
безчувствен мракът
долавя шепота един.

Десислава Георгиева 

Препускането ме лиши от смисъл...
В такова темпо нищо няма цвят.
Събуждането идва като писък,
заспиването - като чакан бряг...
От утрото нахлува бързината -
на крак приемам обич и храна...
Не влизам никога във същината
на истинските, малките неща...
И всеки миг минава като вихър -
не го усещам в порива напред
към другите - да мога да ги стигна,
за да говорят хубаво за мен...
Надбягвяме се... Има ли награда,
която да си струва след това?...

В зениците на стареца познавам,
една бездънна, тиха празнота...

Румяна Бакърджиева 

Април си тръгва. Много тъжен и мокър,
но направи света съвършен.
Рядко слънцето слизаше в пълните локви.
Рядко влизаше слънце и в мен.
И какво от това?! Бяха пълни с надежда
тези тридесет пролетни дни!
Талантливец - Април! Днес пейзажът изглежда
много шик на дъждовни цени...

Валентина Шейтанова 

В последния ден на април си отиваш.
Вървя край олющени сгради
и с всяка секунда във мене умира,
руши се една барикада.
След миг или два ще остана пред тебе
разплакана, гола и сляпа
за грешките твои. И в лъч непотребен
сломена ще търся пощада.
След миг или два ще ме видиш такава,
каквато не бях и до вчера.
Открих те у себе си. Днес ми остана
и себе си в теб да намеря.

imperfect 

Любовта ми е само любов –
не гори, не обсебва, не пречи.
Не е вик, нито плач. Нито зов.
Нито Рай, нито Ад. Нито вечност.

Не е песен, роман. Не е стих.
Не е нощ, нарисувана в бяло.
Не е грешка, която простих,
нито огънят в моето тяло.

Не е страст, не е миг, не е сън,
не е истина, нито неистина.
Не звучи като утринен звън.
В никой цвят не изглежда наситена.

Не говори за вчера и днес,
не познава религии много.
Не преглъща живота на екс.
Не умира след ничие “Сбогом”

Не твърди, че светът е суров
и не смята, че тя е красива.
Любовта ми е само любов.
Но единствено с нея съм жива.

Деница Гарелова 

Аз дълго сънувах дъжда,
след който светът е пречистен,
сънувах, че няма вражда
и че не тълкувахме истината.
Сънувах зелени гори
и пролет, заместила зимата.
А хората бяха добри...
а хората... още ги имаше.
Сънувах една тишина -
дълбока, красива, прозрачна,
любов по-голяма от нас,
която не става на рана.
Сънувах и себе си там,
без гримове, маски и име.
Защо ме събуди, не знам.
Но ако заспя, остави ме.

Деница Гарелова 

Хей, радост, сестрице, къде се изгуби?
Нима емигрира и ти,
прокудена днес от душите ни груби -
залостени тежки врати?

В затвора от грижи от тебе се крием,
пълзи помежду ни студът.
И сякаш сме станали птици безкрили -
за нас няма полет, ни път.

Но с гръм от надежда ти пак ще пропукаш
самотните наши стени.
И химн на дъжда ще запееш в капчука,
с чист, изворен глас ще звъниш.

Под топлите струи ще скачаме лудо,
по детски - в езически танц.
В реката ти, радост, безмълвно ще плува
тъгата - стар мил дъждобран.

Дафинка Станева 

Добър ден, мой мили, този път не съм
аз дошла при тебе само в твоя сън.
Този път ме виждаш истинска, сама,
този път съм просто истина една.
Ето, виж – минавам там, където ти
гордо си ме водил (помниш го, нали?).
И си ми говорил все за теб и мен,
за мечтите твои и за всеки ден,
в който с теб ще бъдем двама в твоя град:
аз – съпруга твоя, ти – със мен богат.
Двамата със тебе, с нашето дете,
как пред мен мечтал си... Но кога то бе?
Трябва да си тръгвам, пада пак мъгла,
виждам ясно – аз съм в този град сама.
Просто помечтах си, че те срещам днес,
просто не потърсих стария адрес.
Просто потъгувах в твоя хубав град.
О, защо погубих моя с твоя свят?

Дарина Душкова 

Жадувам за заспали часове,
за здрач, задрямал в ъгъла на стаята,
за сноп от притаени цветове,
за глътка вино в чаша с дъх кристален...

Жадувам слънчогледи и сено -
да чувам как похърква треволякът,
да галя с мисли нечие легло,
да знам, че някой някъде ме чака!

Даниела Йорданова 

Минава времето и идва старостта,
и все по-трудно става битието.
Навярно, за да може вечността
без болка да ни вземе на небето.

Но даже тук животът да е тежък,
а в някои моменти и презрян,
човекът и през погледа премрежен
в синевата на деня е взрян.

Не ни се тръгва, ах, не ни се тръгва
по оня дълъг, неизвестен път!
Денят угасва, слънцето потъва,
но все така примамлив е светът.

И тялото ни болно ще копнее
до сетен дъх за слънце и цветя.
И немощно ще иска да живее,
изправено пред прага на смъртта.

Румен Ченков 

Излудявам в тази празна стая,
пълна само с бяла самота.
колко съм осъден - не, не зная,
но присъда вечна ми е тя.
И летят като секунди дните,
а секундите - са векове!
Ще изгризя, полудял, стените!
Ще разбия с череп в кръв на две
или този зид, или главата!
Искам въздух! Искам ширине!
И накрай, превърнат в свирещ вятър,
може би ще падна в необята.
Най-свободен. Със душа поне.

Дамян Дамянов