Вдъхна ми сила, напред да вървя,
дори и без теб... пак да бъда,
повярва във мене, приши ми крила,
невярващ във мойта присъда.

Направи ме силна, да мога сама,
глава в труден миг да изправям,
да мога да ставам, да галя тъма,
смеха, след тъга да изравям.

Повярва във мене и вярваш до днес,
че всички мечти ще превзема,
показа ми пътя във тъмния лес,
вървя, свобода да си взема.

Обичам те, нежно, красива мечта,
и вярвам, ще дойдеш за мене,
дори да не можеш, точно сега,
ще бъдем със теб в друго време.

Във някой живот, все ще бъдем...

Цветелина Стефанова 

Като прилив се блъскам в скалите,
като хала безумна танцувам.
Ала раните пазя ги скрити -
с неизвестното пак се целувам.

Като птица свободна политам
и на вятъра тихо прошепвам.
Да съм цяла пак ще опитам
и душата ми пак ще потрепва!

Лилия Гюлева 

Ако е мокро вън – не чакай!
Излез и посади цветя!
Сега е времето, в което
покълват всички семена.

Не ти е нужно слънце още.
В дъжда не слагай дъждобран!
Бъди по себе си – намокрен,
и в себе си поплувай сам.

Вземи си мярка на душата,
уший ѝ лодка от листа,
хвърли се в нея и отплавай
по локвите до край света.

На островче от сухи клечки
стъпи и огън запали.
Искра вземи от детски песни
и бавно, бавно се стопли.

Дъждът е мокър, но и весел.
Той свири в тон със песента.
По себе си излез облечен
и просто посади цветя!

Цвета Чукарска 

Свечерява. В стаята навлиза мрак,
стели се по книги и картини,
сякаш с туш рисува по стените пак
фреските на пролети и зими.

В миг се втурва ореолна светлина
(ярък взрив от уличната лампа),
и превръща окачените пана
в графики от черно-бяла щампа.

Напластена, тишината ме гнети,
но внезапно оживя тъмата -
някой нежно от прозореца шепти,
настойчиво чука по стъклата.

Моят стар приятел - пролетният дъжд,
приказлив, от нещо развълнуван,
самотата ми прогони изведнъж -
цяла нощ ме люби и целува.

И когато рано сутринта изгря
дяволито слънце сред окъпан ден,
моят нощен гост в очите ми се вля.
Сън недосънуван още нося в мен.

Лалка Павлова