Да, този свят наистина е твой!
Но призован от принебесни цели,
не позволявай в теб да се засели
убийствената мисъл за покой!

Помни, че този свят ожесточен
за подвиг може би ще те повика,
че ти си нужен и в нощта му тиха,
и в грохота на трудния му ден.

Не са случайни твоите черти
и твоят земен път не е от вчера.
И в тази страшна и велика ера
един тревожен воин си и ти.

С добра душа и благороден жест,
с преодоляна гордост или горест,
издигай над човешката си орис
трицветника на българската чест.

Дори тръбите да тръбят отбой
или да те опиват нежни трели
не позволявай в теб да се засели
убийствената мисъл за покой!

Матей Шопкин 

Бури и мълнии. Хляб без квас.
Аз се преструвам на повей.
Моето минало. Но бях ли аз,
или така ми се стори?
Повиках живота – обади се смърт.
И мракът ми стана ясен.
Има пътеки, но липсва път,
нарочен за светотатство.
Ще се втурна към теб през глава,
но ще ме срещнат тръни.
Всичко се връща. Освен това,
което искаш да върнеш.

Мартин Спасов 

Беше много
сънлива луна.
Среброока,
но много сънлива.
Както всички,
и нас разпозна,
затова
продължи да заспива.

Под клепача ѝ
светла дъга,
като лодка
сребриста заплува.
И две сенки
се сляха в една.
Без да спра,
цяла нощ те целувах.

Тая черна
и мека трева,
утре щеше
да бъде зелена.
Но пък аз
се събудих с жена,
а момиче
бе легнало с мене.

А луната
в космически план,
се оказа
лъжливо сънлива.
Всички влюбени
вкарва в капан.
Щом се хванат,
тогава заспива.

Александър Калчев 

Не зная кой си, нито как се казваш,
нямаш име, нямаш и лице...
Но странно- аромата ти усещам
и допира на двете ти ръце!

Понякога в съня ми се явяваш,
присядаш кротко в синкавия мрак,
усмихваш се и нежно ме прегръщаш,
във вихрен танц понасяме се пак.

Танцувам валс с тебе сред звездите,
а дансингът нарича се... Луна!
Усещам се достигнала мечтите
и повече не искам от това.

Потънала в нега не забелязвам
как скриват се звезда подир звезда...
Накрая как и дансингът угасва
и как прогонва утрото нощта.

Танцът свършва, свършва и сънят ми,
а ти се пръсваш в дневна светлина...
Невярващо поглеждам скъсаните си пантофки!!!
... Дано се върнеш пак като заспя.

Албена Стоименова 

Всички сме гости.
На някого.
В някого.
Оставаме, колкото трябва.
По-малко.
Или повече.
Разхвърляме къщата му.
Света му.
Сърцето му.
Всеки е гост.
В живота ни.
Остава, колкото трябва.
По-малко.
Или повече.
Разхвърля къщата ни.
Света ни.
Сърцето ни.
Не казвайте "Завинаги."
Не чувайте "Завинаги."
Бъдете добри гости.
Не оставяйте кални следи.

Ariadna