Един съвсем невзрачен, малък ден
приседна на перваза на сърцето.
Седях на тротоара, а до мен
дете държеше слънцето в ръцете си.
Подадох им черешов аромат
и плисна над града усмивка свежа,
пренареди объркания свят
и нацъфтя надежди и копнежи.

Отсреща прекопаваха нощта.
Работниците бяха уморени.
Детето ритна стомничка с вода
и се затича щуро покрай мене,
а аз събрах две шепички сълзи
и с поглед плах отпих от тъмнината,
в която детски смях ще пропълзи
щом пусна през зениците зората си.

Меги Гювенал 

Не те обичах. Просто ми се случи.
Аз бях без броня... Сигурно и ти?
В годините, не смогнах да науча,
че срещата с красивото боли.

И може би, защото те изрязах,
пардон... от указателя изтрих,
все питаше за счупената ваза,
дали я пазя още? Всъщност ти,

така и не разбра, че бе проказа,
любов ще е - когато две души,
разменят небесата си. Не фрази,
в които се оглеждаш. За вини!

Сега летя! Не кретам по паважа,
дори сърцето вече ми прости...
И знаеш ли, ох, как да ти го кажа,
аз помня само името ти: Стих...

Ангел Колев 

Понякога между нещата
и нещата
прозират отлики недоловими -
в разперено ветрило
виждаш вятър...
Човешкото око опира
в зримото.
Изяществото в аромат на вино
за миг гальовно смесва сетивата,
преди димът от бял тамян с малини
да е разлял тръпчиво
хлад в устата...
Кое тогава те опиянява -
плътта?
Предвкусването?
Послевкусът?...
Отдето мине глътка - глад остава.
Опитването напластява усет.

Мая Дългъчева 

Бих искал до тебе, приятелко,
когато натегнал е делника
с камара проблеми... душата ти -
тъй както в скалите над Мелник е

изваял каньоните вятъра -
така е от болка прорязана
и тя, и когато театъра
на твоя живот е запазена

за драмата сцена, тогава
бих искал до тебе да бъда.
Не зная дали заслужавам
това, ала зная присъда,

че ти си за мене. Бих искал
ръцете ти в своите длани
в студения ден да притисна,
да стопля с дъха си. Желан и

потребен бих искал за тебе
да бъда. Да вярвам, че имам
в живота ти място, е жребий
и избор за мене... Прости ми!

Ангел Веселинов 

Бих искал до тебе, приятелко,
когато натегнал е делника
с камара проблеми... душата ти -
тъй както в скалите над Мелник е

изваял каньоните вятъра -
така е от болка прорязана
и тя, и когато театъра
на твоя живот е запазена

за драмата сцена, тогава
бих искал до тебе да бъда.
Не зная дали заслужавам
това, ала зная присъда,

че ти си за мене. Бих искал
ръцете ти в своите длани
в студения ден да притисна,
да стопля с дъха си. Желан и

потребен бих искал за тебе
да бъда. Да вярвам, че имам
в живота ти място, е жребий
и избор за мене... Прости ми!

Ангел Веселинов 

Начало ти е този бряг,
а някъде отвъде – краят:
вода и зеленикав мрак
със йода и солта играят.

Бучиш, бушуваш и кипиш,
вълни разбиваш о скалите,
надигаш се да уловиш
рояка златен на звездите.

Но хващаш писък и крила
на чайки сред вихрушка пяна
и влачиш счупени гребла,
лилави сенки на таляни.

Нерядко, тъмно като нощ,
нахлуло в южната ми стая,
присядаш, сваляш тежък кош,
по твоя дъх да те позная.

От атомите на солта
какъв живот се изработва,
когато връзва те нощта
пред моя бял балкон на котва?

Александър Муратов